— Странна работа — казва Тами, втренчена в телефона си. — Кайли не е пускала нищо в инстаграм от четвъртък насам. Обикновено поства два или три пъти на ден.
— Сигурна ли си, че е добре? — пита загрижен Марти.
— Да, съвсем добре е — убеждава го Рейчъл. — Баба й сигурно й е конфискувала айфона. Не спира да говори колко е важно да гледаме реалния свят, вместо да стоим със забит в някакъв екран нос.
Марти кимва.
— Звучи типично за Джудит — казва той. — Ами… дявол го взел, Рейчъл, защо просто не ни се обади? Или да ми пратиш съобщение? Щеше да ни спестиш разкарването.
Рейчъл настръхва. Как смее? Той е мъжът, който играе голф в Огъста, докато някой отвлича дъщеря му. Той е мъжът, изоставил жена си, докато се възстановява от рака, заради по-млада жена. Той е мъжът…
Не. Сега не е време за война. Трябва просто да се разкае и да приключи цялата работа.
— Много съжалявам, Марти. Всичко обърках. Пълен идиот съм. Просто съм много стресирана, разбираш ли? Нова работа. Лекции. Покрива. Извинявай.
Марти е стъписан от разкаянието на Рейчъл.
— Да, да, разбирам. Виж, няма страшно, мило. Случва се.
Разкарай ги веднага! — гърми глас в главата й.
— Ще останете ли за вечеря? — пита тя, залагайки всичко на отговора им. — Неудобно ми е, че сте се разкарвали чак дотук, за да ви оставя направо да тръгнете обратно. Мога да спретна… — Тя се замисля за най-омразните неща на Марти. Миди? Да, открай време мрази миди в чеснов сос. — … голяма салата и към нея да направя от страхотните миди, които продават на рибния пазар.
Марти поклаща глава.
— Не, не, ще си тръгваме, за да избегнем задръстването.
— Задръстване ли? — пита Тами объркана. — То ще е в обратната посока.
— И в нашата ще има — настоява Марти.
— Много съжалявам, че така развалих работата — повтаря Рейчъл.
Марти й кимва съчувствено.
— Няма нищо. Другия уикенд?
— Да, и ще ви я докарам в Бостън, за да не се разкарвате отново. Това е най-малкото, което мога да направя — казва Рейчъл и се чуди дали Кайли ще се е прибрала до следващия уикенд. Ако се прибере и е добре, нищо друго няма да има значение. Марти може да я води в проклетия аквариум всеки уикенд до края на света.
— Няма нужда — казва той и я прегръща за довиждане.
Тами я целува по бузата. След пет минути са навън и се качват в колата. Пийт и Рейчъл им махат от вратата, после се прибират вътре и я затварят. Вече е пет и двайсет. Толкова пропиляно време! Урокът по стрелба започва в шест, а Тоби тръгва за къщи в седем.
— Искат още двайсет и пет хиляди долара до полунощ или ще убият Кайли — казва Рейчъл, докато се мъчи да овладее паниката.
— Действам по въпроса — отвръща Пийт и тя гледа как се регистрира в сайта за търговия с биткойни в тъмния нет.
— Какво ще правиш? — пита Рейчъл.
— Имам лимит от петнайсет хиляди на едната карта и десет хиляди на другата, никакъв проблем — казва Пийт.
— А имаш ли пари в банката, за да покриеш лимита?
— Това няма никакво значение. Важното е да си върнем Кайли.
Рейчъл го целува по врата и му помага да си направи профил и да преведе парите.
— Гледаш ли часовника? — пита го тя.
— Почти съм готов — казва той. — Иди запали пикапа, за да се стопли. Занеси там маските и ръкавиците.
Тя изтичва навън, прибира маските и ръкавиците в колата, пъха ключа в стартера и включва двигателя. Часът е шест без пет.
— Готово — казва Пийт, когато тя се връща в къщата.
В момента чете фейсбук фийда на Хелън Дънлийви.
— Тръгнала е към клуба по стрелба. По-добре и ние да тръгваме. Ще взема пистолета.
— Не искам да нараняваме момчето — казва Рейчъл.
— Не мисля, че ще се наложи да нараняваме някого, но може да се наложи да стреляме във въздуха, за да изплашим евентуални добри самаряни. Имам доста шумен 45-калибров колт, който ще свърши тази работа — уверява я Пийт.
Рейчъл Кимва. Мисли за последните си думи. Не искам да нараняваме момчето. Момчето. Момчето си има име — Тоби. Казва се Тоби Дънлийви. Но за нея ще е по-лесно да мисли за него като за момчето. Нещо абстрактно. Не човешко същество. Не дете. Може да се наложи да заплашат момчето. Може дори да се наложи да изпълнят заплахата. Тя потръпва. Пийт я гледа втренчено.
— Добре. Да тръгваме — казва тя.
Качват се в доджа и карат по шосе 1 към Бевърли. По пътя има повече коли от обикновено, но това не ги притеснява. Дори така ще стигнат за двайсет минути, а до края на урока по стрелба има цял час.
Пийт взима ръката й в своята и я стисва леко.