— Няма да е зле да се обадиш на майка си и да я предупредиш, в случай че Марти й се обади и поиска да говори с Кайли.
— Добра идея — казва тя и набира майка си във Флорида.
— Тъкмо започваме игра на бридж, какво има? — казва Джудит.
— Мамо, слушай, ей сега казах на Марти, че Кайли е при теб в Ню Йорк.
— Какво? Защо?
— Дойде днес, за да я вземе за уикенда, но Кайли мрази новата му приятелка и не искаше да ходи, а аз малко се паникьосах и казах, че ти е дошла на гости в Ню Йорк за няколко дни.
— Но аз съм във Флорида!
— Мамо, знам, че си във Флорида, но ако се обади Марти, ще трябва да му кажеш, че си в Бруклин и Кайли е при теб.
— И какво правим в Ню Йорк?
— Кайли иска да разгледа изложбата на египетска тема в Мет.
— Сигурно би поискала.
— Освен това имате билети за "Хамилтън".
— И как сме успели да се сдобием с тях? — пита Джудит.
— Не знам, имаш приятелка, която не може да отиде на представлението.
Следва дълго мълчание, докато Джудит обмисля нещата.
— В доста сериозна мрежа от лъжи си ме замесила, Рейчъл. Сега трябва да се преструвам, че съм гледала "Хамилтън", ако бившият ми зет ме попита. Какво да му кажа?
— По дяволите, мамо, не можеш ли да измислиш нещо в движение? О, освен това си конфискувала телефона на Кайли — сопва се Рейчъл, докато подминават знака СЛЕДВАЩ ИЗХОД:
БЕВЪРЛИ.
— Защо бих взела телефона на тринайсетгодишната си внучка?
— Защото ти е писнало да идва чак в Ню Йорк и да си прекарва цялото време забила нос в някакъв екран.
— Да, предполагам, че звучи смислено — признава Джудит.
— Добре, мамо, много ти благодаря, спасяваш ми живота. Трябва да затварям — казва Рейчъл тъкмо когато влизат в Бевърли.
— Пази се, мила, притеснявам се за теб.
— Добре съм, мамо. Всичко е наред.
Навън ръми, а откъм океана духа смразяващ вятър.
— Не ми харесва това време — казва Пийт. — Хелън може да си промени решението и да дойде да вземе Тоби, вместо да го оставя да върви до къщи. По-добре да проверя.
Във фейсбук няма нищо ново, но благодарение на червея в домашния компютър откриват, че Хелън пише есемес на сестра си, за да каже, че по нейна препоръка с Майк гледат "Атомна блондинка". Шансът им е дошъл. Паркират на "Ревеню" в шест и половина, но по някаква причина от Старата митница се точи върволица от деца и възрастни.
— Какво става, по дяволите? Какви са тези деца? Боже, мисля, че са от клуба по стрелба! — възкликва Пийт.
— Виж им лъковете и стрелите. Те са! Провалихме се, преди да започнем! — вика Рейчъл.
— Тръгвай! Тръгвай по маршрута! — казва Пийт и Рейчъл включва на скорост.
— Тръгвам.
— Не разбирам. Би трябвало да започнат да излизат в седем. Защо си тръгват по-рано? И то половин час по-рано! Не виждам логика — казва Пийт.
— О, боже, о, боже! — повтаря Рейчъл отново и отново.
— Всичко е наред — със спокоен глас казва Пийт. — Тъкмо започнаха да излизат. Ще се справим.
Рейчъл кара бързо нагоре по "Ревеню". Свива по "Стандор" и там, на стотина метра пред тях, изниква дете с дебело яке и сак в ръка, от който като че ли се подава единият край на спортен лък. Детето е с вдигната качулка и върви към къщата на Дънлийви.
— Той ли е? — пита Рейчъл.
— Нямам представа, но онова там определено прилича на лък. А и няма никого на улицата. Засега.
— Ски маски — казва Рейчъл.
Полага усилия да прогони заслепяващата паника от гласа си.
— Чисто е — докладва Пийт.
В края на краищата не се наложи да ползват дърветата за прикритие, защото дъждът е разчистил улицата от потенциални свидетели. Рейчъл включва чистачките, угася фаровете, подкарва колата напред и спира пред детето.
— Няма никой — казва Пийт, който оглежда улицата.
— Давай тогава! — казва Рейчъл.
Пийт изскача от предната врата с 45-калибровия колт. Рейчъл го гледа как говори с детето. После се обръща и поклаща глава към нея.
Нещо не е наред. Пийт се връща до колата без момчето.
Какво, по дяволите, става?
— Какъв е проблемът? — сопва се тя.
— Момиче е — отвръща Пийт.
Рейчъл дръпва ски маската върху лицето си и излиза от колата. Съмнение няма, детето е дребно, кльощаво момиченце с кестенява коса на около осем или девет години. Носи сак, който е прекалено голям за нея.
— От клуба по стрелба ли излезе? — пита я Рейчъл.
— Да — отвръща момичето.
— Защо ви пуснаха по-рано? — включва се Пийт.
— Парното се развали, така че ни пуснаха да си ходим. Вие защо носите маски?
— Как се казваш? — пита я Рейчъл.