— Амилия Дънлийви.
— А къде е брат ти Тоби?
— Отиде у Диъм. Каза ми да му занеса сака вкъщи.
— Какво ще правим сега? — пита Пийт Рейчъл.
— Ще вземем нея — мрачно отвръща Рейчъл.
— Планът не беше такъв.
— Сега е такъв — казва му Рейчъл.
Знае, че не би могла втори път да мине през всичко това. А ако не го направи, Кайли ще умре.
— Ела, Амилия — казва Пийт. — Ще те закараме вкъщи.
Той я вкарва в колата, закопчава колана, сяда до нея и заключва вратата. Рейчъл прави обратен завой и потегля към изхода за шосе 1А.
— Наистина ли ще го направим? Ами здравословните проблеми? — пита Пийт.
— Ще се справим. Никакви фъстъци или фъстъчени продукти. Ще купим инжекция с епинефрин за всеки случай… Мамка му! — възкликва Рейчъл и удря с юмрук по таблото.
— Не бива да казваш това — обажда се Амилия.
— Права си — отвръща Рейчъл. — Извинявай, миличко. На колко си години?
— На осем — отговаря Амилия. — През декември ще стана на девет.
— Кой би оставил осемгодишно дете да се прибира само вкъщи по тъмно в наше време? В дъжда? Кой би го направил? — мърмори Рейчъл.
— Тоби също трябваше да дойде. Днес ми беше първият урок по стрелба. Вече мога да стрелям с малкия лък. Трябваше да ме изпрати до къщи, но отиде у Лиъм, защото ни пуснаха по-рано.
— И Тоби те остави да се прибираш сама?
— Каза, че съм голямо момиче. Даде ми да му нося сака — казва Амилия.
— Е, сега ще трябва да дойдеш с нас. Майка ти каза, че няма проблем. Отиваме на приключение — казва Рейчъл.
В огледалото за обратно виждане гледа как Амилия клати глава.
— Не искам да идвам с вас. Искам да се прибера вкъщи — казва тя.
— Не може да се прибереш. Трябва да дойдеш с нас — настоява Рейчъл.
— Искам вкъщи! — вика Амилия и започва да плаче.
Рейчъл се задавя, когато Амилия започва да се мята и да дърпа колана.
— Искам вкъщи! — крещи Амилия и Пийт я прегръща с големите си ръце.
Когато излизат от града, Рейчъл отбива в един запустял участък от шосе 1А насред мочурливите гори между Бевърли и Уенъм. Излиза с препъване от колата, сваля ски маската и повръща. Плюе и отново повръща. В устата й има кисел вкус, а гърлото й гори. По бузите й се стичат сълзи. Повръща, докато остават само сухи спазми. Пийт отваря вратата на колата и изхвърля обувките на Амилия и сака.
— Най-добре да ги пуснем в блатото — казва той. — За всеки случай. Може да имат джипиес чип.
Рейчъл слага обувките в сака, затваря ципа колкото може и го хвърля в блатото наблизо, където сакът остава да плава на повърхността. Тя няма време за измисляне на планове за потапянето на сак в блато, затова нагазва в тинята и потапя проклетото нещо с крак. После отново си слага ски маската.
— Искаш ли аз да карам? — пита я Пийт, когато Рейчъл се качва в пикапа.
Тя поклаща глава и се обръща към Амилия, по чието личице се стичат сълзи. Очите й са разширени, тя е видимо ужасена.
— Всичко ще бъде наред, миличко — казва Рейчъл. — Взимаме те само за два дни. Това е една игра. Мама и татко я знаят.
— И те ли играят? — пита изненадано Амилия.
— О, да. Всичко ще бъде наред, обещавам ти — казва Рейчъл, включва на скорост и потегля.
— Ще трябва да си сложиш превръзката, детенце — казва Пийт. — Тя е част от играта.
— Като на сляпа баба? — пита Амилия.
— Съвсем същото — потвърждава Пийт.
— На тази съм играла.
Тя си слага превръзката, а Пийт и Рейчъл си свалят маските. Малко преди да влязат в Нюбъри Рейчъл зърва кола на щатската полиция в огледалото за обратно виждане.
— Полицаи — спокойно казва тя.
Пийт поглежда назад.
— Нищо лошо не сме направили. Просто си карай, не превишавай скоростта, но не се и влачи — напътства я той.
— Знам — изръмжава тя. — Но ми дай пистолета. Ако ни спрат, няма да успеем да се разминем с приказки.
— Рейчъл…
— Дай ми го!
Пийт й подава 45-калибровия и тя го слага в скута си.
— Знаеш ли как се използва?
— Да. На едно мнение ли сме какво трябва да направим, ако ни спрат?
— Да — казва той и затаява дъх.
27
Петък, 18:57 ч.
Полицаите карат след тях около трийсет секунди, плавно се изравняват с пикала и после чисто и просто го задминават. Естествено. Рейчъл не е направила нищо нередно. Тя кара право към къщата на Апънзелър. Амилия или е замаяна, или е в шок. Няма значение кое от двете е, важното е, че е спряла да се мята, а сега само това има значение.
— Ти я прибери долу, а аз ще се обадя — казва Рейчъл на Пийт. Когато улицата се опразва, Пийт извежда Амилия от доджа и я води долу в мазето. Рейчъл остава в колата и отваря уикр приложението на телефона си.