Двамата Дънлийви се погрижват момчето така и да не се прибере. Кайли не знае нищо за това, но няколко часа след полунощ в неделя вратата към мазето се отваря и жената, Хедър, казва на Кайли да стане. Рейчъл не знае нищо за това, докато телефонът й не иззвънява в 2:17 през нощта срещу неделя. Тя си е вкъщи, свита на дивана, и спи на пресекулки. Превърнала се е в развалина. Не се храни, не се къпе. Не е в състояние да заспи за повече от няколко минути. Главата й тупти непрекъснато. Лявата гърда я боли.
До нея на масата китайският оракул И Дзин е отворен на хексаграма 40 — избавление. Пръстите й докосват редовете Ще убиеш три лисици в полето и ще получиш жълта стрела. Дали жълтата стрела е знак, че дъщеря й е свободна?
Звъненето на телефона я изкарва рязко от унеса и тя го грабва сякаш е спасителна жилетка.
Непознат номер.
— Ало? — казва Рейчъл.
— Рейчъл, имам много добри новини — казва жената, която държи Кайли в плен.
— Да?
— Ще освободим Кайли до час. Ще й дадем телефон за еднократна употреба и тя ще ти се обади.
Рейчъл избухва в сълзи.
— О, боже! Сериозно ли?
— Да. Тя е добре. Напълно невредима е. Но трябва да запомниш, че и ти, и тя сте все още в сериозна опасност. Трябва да задържите жертвата си в плен, докато от Веригата не ви кажат, че можете да я освободите. Ако се опитате да избягате, ще ви убият. Не забравяй за семейство Уилямс. Може да ми наредят аз да ви убия и двете и аз ще го направя, за да защитя сина си. Ако не го направя, ще накарат хората преди мен по Веригата да убият и мен, и теб, и децата ни. Не се шегуват. Наистина са зли.
— Знам — казва Рейчъл.
— Много се изкуших да пусна Кайли, когато ми върнаха момчето невредимо. Исках просто да се свърши с цялата тази работа, но знаех, че ако го направя, и тя, и ти, и аз, и синът ми ще бъдем в опасност.
— Обещавам ти, няма да рискувам живота ни. Къде е Кайли?
— Ще й завържем очите и ще пообикаляме с колата четирийсет и пет минути, след което ще я оставим на някой паркинг на магистралата. Ще й дадем телефон и тя ще ти каже къде е.
— Благодаря.
— И аз ти благодаря, Рейчъл, че не провали нещата. Извадихме много лош късмет, но вече всичко свърши. Моля те, погрижи се да е свършило, моля те, погрижи се хората, които си избрала, да не се провалят. Сбогом, Рейчъл.
И затваря. Рейчъл се обажда на Пийт в къщата на Апънзелър и му предава новините. Пийт е във възторг.
— Не мога да повярвам! Дано да е истина.
— И аз се надявам — казва Рейчъл. — Моля се.
— Аз също.
— Как е Амилия?
— Спи в палатката за принцеси.
— По-добре да затварям.
— Обади ми се, щом научиш нещо ново.
Минава час.
Час и петнайсет минути.
Час и двайсет минути.
Час и двайсет и пет минути.
Айфонът на Рейчъл иззвънява. Непознат номер.
— Ало?
— Мамо! — казва Кайли.
— Кайли, къде си?
— Не знам. Казаха ми да изчакам една минута и след това да си сваля превръзката. Тръгнали са си, а аз съм на някакво шосе насред нищото. Тъмно е.
— Виждаш ли нещо?
— Май има по-широк път надолу.
— Тръгни натам. О, Кайли, наистина ли те освободиха?
— Да, мамо. Ела и ме вземи!
— Къде си, миличко? Щом разбера къде си, идвам.
— Май виждам табела на "Дънкин Донътс". Да, на пътя има "Дънкин Донътс". На някаква бензиностанция. Виждам я!
— Отворено ли е?
— Мисля, че да.
— Влез и ги попитай къде се намираш. Не затваряй, внимавай, като пресичаш и не сваляй телефона от ухото си.
— Не, ще трябва да затворя, защото не са заредили телефона и от батерията остава само едно деление. Ще ти се обадя от бензиностанцията.
— Не! Кайли! Не затваряй! Моля те!
Разговорът прекъсва.
— Не!
Минават пет минути напрегната тишина, преди телефонът да звънне отново.
— Мамо, намирам се на шосе 101 в "Дънкин Донътс" на бензиностанция на Съноко.
— До кой град?
— Не знам, мамо и не искам да питам отново. Изглежда странно да се появя изневиделица по това време на нощта и да не знам къде съм.
— Господи, Кайли, просто ги попитай.
— Мамо, чуй ме, виж в Гугъл. В Ню Хампшър съм, на шосе 101, точно след отбивката за И-95.
Рейчъл проверява в Гугъл.
— Бензиностанцията близо до Екситър ли е?
— Да. Има табела, на която пише Екситър.
— Идвам след двайсет минути! Ще почакаш ли двайсет минути?
— Добре, мамо.
— Иди пийни вода, ако нямаш пари за храна.
— Не, те ми дадоха пари. Ще си взема поничка и кола. Попитах ги за телефона ми, но те казаха, че не е у тях.