— Намерихме ти телефона — казва Рейчъл, докато тича към колата.
— Ще ми го донесеш ли?
— По-късно. Вече съм в колата.
— Какво каза на Стюарт? — пита Кайли.
— Казах на Стюарт, че си болна, а на баща ти казах, че си в Ню Йорк. О, боже, Кайли, наистина ли си ти? Наистина ли си идваш при мен?
— Наистина съм аз, мамо. Гладна съм. Ще си купя поничка. Може би дори две. Затварям, за да си взема поничка, мамо.
— Не затваряй! Идвам след минутка — казва Рейчъл, но Кайли отново е затворила.
И-95 е само на няколко минути и Рейчъл вдига 130 километра в час, което е максималната скорост, постижима за волвото. Картата на Гугъл я извежда до отбивката към шосе 101 и точно пред нея се появява бензиностанцията на Съноко.
Кайли седи на стол до витрината в "Дънкин Донътс" сама. Кестенявата й коса, луничавото лице, тънката сребриста диадема. Наистина е тя! Изглежда толкова мъничка и крехка под силните светлини.
— Кайли! — крещи Рейчъл.
Вкарва волвото в паркинга, отваря вратата и тича към заведението.
Прегръщат се и избухват в сълзи.
Кайли плаче. Рейчъл плаче.
Истина е.
Наистина е истина.
Малкото й момиченце се върна.
Благодаря ти, боже. Благодаря ти, боже. Благодаря ти.
— О, мамо, мислех, че никога няма да те видя отново — казва Кайли.
Рейчъл не може да повярва. Не е сигурна, че светът е достатъчно голям да поеме облекчението и радостта, които я изпълват.
— Знаех, че ще те видя отново! Знаех, че ще си те върна — отвръща Рейчъл и я притиска към себе си.
Толкова близо! Момиченцето й мирише на себе си. Трепери, студено й е. Сигурно е и гладна и толкова ужасно изплашена. Сълзите текат. Реки от облекчение и щастие. Странна, неуравновесена, изкривена радост.
— Гладна ли си? — пита Рейчъл.
— Не, изядох една поничка, а и хората ме хранеха.
— С какво те хранеха?
— Нормални неща. Зърнени закуски. Солени бисквити.
— Хайде, да си тръгваме. Ще те заведа вкъщи. Чичо ти Пийт е при нас.
— Чичо Пийт?
— Да, помагаше ми.
— Не си казала на татко?
— Не.
— Заради Тами ли?
Рейчъл кимва.
— Предупредиха ме, че ако кажа на някого, всички ще бъдем в опасност — казва Кайли.
— И на мен казаха същото. Хайде да те заведа вкъщи.
— Трябва да мина през тоалетната — казва Кайли.
— Ще дойда с теб.
— Не, мамо, няма. Ще се оправя.
— Няма да те изпускам от поглед.
— Мамо, няма да те пусна с мен в тоалетната. Връщам се след минутка.
Рейчъл отива с нея до тоалетната и застава пред вратата. Тоалетната е тип унисекс, само една, и няма начин вътре да влезе някой, който да хване Кайли и да я издърпа през прозореца или нещо подобно, но въпреки това Рейчъл не желае да я губи от поглед дори за няколко секунди.
Касиерката на средна възраст среща погледа й.
— Дъщеря ли ви е? — пита жената.
— Да.
— Тъкмо щях да се обадя в полицията. Мислех, че е избягала от къщи.
Рейчъл се усмихва и праща на Пийт съобщение, че Кайли е невредима.
— Трябва да ги държиш под око, когато навлязат в пубертета — казва касиерката. — Трудна възраст е. От опит знам. Четири дъщери имам.
— Тази е целият ми свят — отвръща Рейчъл.
Жената кимва.
— Не бива да ги изпускаш от поглед.
— Много вярно.
Кайли излиза от тоалетната и Рейчъл я прегръща. Тръгват си от бензиностанцията хванати за ръце.
— Искам да си взема дълъг горещ душ, като се приберем — казва Кайли, докато влизат в колата.
— Разбира се. Каквото поискаш.
— Чувствам се мръсна.
— Добре ли си? Докосваха ли те? Нараниха ли те?
— Не… да. Мъжът, вчера. Днес кой ден е?
— Неделя сутрин, мисля.
— Опитах се да избягам и той ми удари шамар — казва Кайли безстрастно.
— О, боже! Ударил те е? — пита Рейчъл.
— Да. Но странното е, че не той беше лошият. Тя беше лошата. Толкова беше страшна — казва Кайли и отново се разплаква.
Рейчъл я притиска силно към себе си.
— Хайде, да тръгваме. Искам да се прибера вкъщи, да видя котката си и чичо Пийт — казва Кайли.
Рейчъл запалва колата, включва фаровете и потегля на юг.
— Има още нещо, мамо — казва Кайли.
— Какво? — пита Рейчъл, очаквайки най-лошото.
— Не съм сигурна, но мисля, че застреляха един полицай. Спря ни на пътя и мисля, че те го застреляха.
Рейчъл кимва.
— Мисля, че чух репортажи за някакъв щатски полицай, който бил прострелян в Ню Хампшър в четвъртък сутринта.
Кайли се сепва.