— Умрял ли е?
— Не съм сигурна — лъже Рейчъл.
— Ще трябва да отидем в полицията — казва Кайли.
— Не! Прекалено е опасно. Ще ни избият всичките. Ще ни проследят и ще ни хванат. И теб, и мен, и Пийт, и баща ти, всички ни. Не можем да кажем и да направим нищо, Кайли.
— Тогава какво следва сега?
— Няма да правим нищо. Ще си мълчим и ще се опитаме да загърбим цялата тази работа.
— Не!
— Налага се, Кайли. Съжалявам, но друг начин няма.
Когато пристигат на остров Плъм десет минути по-късно, Пийт ги чака. Той прегръща Кайли, вдига я и я завърта.
— Миличка, ти се върна! — казва той и я води до къщата.
Илай скача на дивана до Кайли, тя го взима и го целува.
— Как е…? — прошепва Рейчъл на Пийт.
— Спи. Връщам се след пет минути. Исках само да ви видя — отвръща Пийт.
— Чичо Пийт — казва Кайли и протяга ръце към него за още една прегръдка.
Рейчъл сяда от едната й страна, а Пийт от другата. Илай се намества в скута й. Истинско чудо е това, мисли си Рейчъл. Понякога изчезналите деца се завръщат, но най-често това не става, особено ако са момичета.
— Знаеш ли за всичко случило се? — пита Кайли чичо си.
— Да, помагах на майка ти.
— Групова прегръдка — казва Кайли.
Отново се разплаква. Пийт обгръща и двете.
— Не мога да повярвам — казва Кайли. — Мислех, че ще остана в онова мазе милион години.
Седят няколко минути, преди Кайли да вдигне глава и да им се усмихне широко.
— Гладна съм — заявява тя.
— Ще ти направя каквото поискаш.
— Искам пица.
— Ей сега ще затопля една.
Рейчъл се опитва да стане, за да отиде в кухнята, но Кайли не я пуска.
— Добре ли си, Кайли? — пита Пийт. — Нараниха ли те?
— Мъжът ме удари, след като аз го ударих и се опитах да избягам. Много ме боля — казва Кайли.
— Мамка му! — избухва Пийт и свива ръце в юмруци.
— Сигурно си била ужасена — казва Рейчъл.
Кайли започва да говори, а Пийт и Рейчъл слушат. Разказва им всичко.
Те оставят думите да се леят. Ако иска да говори, ще я оставят да говори. Кайли не е от хората, които се затварят в себе си, и Рейчъл е благодарна за това. Тя гали дъщеря си по косата и се усмихва на смелостта й.
Затопля пицата, а Пийт се връща у Апънзелър, за да види как е Амилия.
Кайли тръгва да се качва в стаята си.
— Мамо, може ли да пратя съобщения на Стюарт и на другите ми приятели? Безопасно ли е вече? — пита Кайли.
— Да, но трябва да му кажеш, че си имала стомашен вирус, става ли?
— Добре, става. А на татко какво да кажа?
— О, по дяволите, това е цяла история. На баща си трябва да кажеш, че си ходила в Ню Йорк — казва Рейчъл и обяснява ситуацията с баща й, Тами и баба й.
— Искам си телефона!
Рейчъл иго дава.
— Не можех да пиша съобщения от твое име, защото не ти знам паролата.
— Толкова е лесна: две, едно, девет, четири.
— Какво е това?
— Рожденият ден на Хари Стайлс от "Уан Дайрекшън"! Господи, имам един милион съобщения!
— Ще трябва да кажеш на всички, че си била болна.
— Ще им кажа. Но в понеделник искам да отида на училище. Утре кой ден е?
— Понеделник.
— Искам да съм на училище.
— Не съм сигурна, че идеята е добра. Искам да те прегледа лекар.
— Добре съм. Искам да ходя на училище! Искам да се видя с всички.
— Сигурна ли си?
— Не искам пак да стоя затворена в къща.
— Е, няма да ходиш с училищния автобус, никога повече. Не знам какво съм си мислела.
— Ей, къде ми е плюшеният заек? Къде е Маршмелоу? — пита Кайли.
— Ще ти го донеса довечера.
— Не се е изгубил?
— Не.
Кайли праща съобщения на приятелите си, които сигурно до един спят. После двете с Рейчъл лягат в леглото и гледат любимите на Кайли клипове в ютюб: "Take on Ме" на А-Ха, танца с риби на Монти Пайтън, половин дузина клипове на рап групата "Брокхамптън" и онзи момент от "Патешка супа" където Граучо Маркс подозира отражението си.
Кайли си взима душ и моли да остане сама за малко. Рейчъл се връща да я провери след половин час и я открива дълбоко заспала. Рейчъл се срутва на дивана и плаче. Пийт се връща в шест сутринта и слага няколко цепеници в огъня.
— Всичко наред ли е там? — пита Рейчъл.
— Амилия още спи.
Пийт прави кана кафе и двамата сядат пред огъня.
Всичко изглежда постарому. Рибарските лодки навлизат в река Меримак. По радиото звучи Ленард Бърнстийн. "Бостън Глоуб" пристига опакован в найлон пред вратата.
— Не мога да повярвам, че си е вкъщи — казва Рейчъл. — На моменти си мислех, че съм я изгубила завинаги.