Кайли се обръща към нея.
— Мамо?
— Да?
— Обясниха ми, че не могат да ме освободят, докато ти не продължиш Веригата.
Рейчъл свежда очи към пода.
— Мамо?
Рейчъл преглъща мъчително. Не може да лъже за това, така всичко ще стане още по-лошо.
— Така е — казва тя.
— Чакай малко, значи… значи ти… — пита Кайли ужасена.
— Съжалявам. Аз… аз… аз трябваше да го направя.
— Отвлякла си дете?
— Наложи се.
— Още ли е тук?
— Да. Не мога да го пусна, докато Веригата не продължи.
— О, боже! — възкликва Кайли с разширени от ужас очи. — Къде е?
— Открихме… Аз открих една празна къща от другата страна на залива. Къща с мазе.
— И детето е там? Само?
— Пийт е там.
— Момче ли е или момиче?
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
— Искам да знам!
— Момиче е — казва Рейчъл и усеща как я заливат огромните вълни на срама.
Една огромна река от срам, кафява като лайно.
— Не може ли просто да я пуснеш?
Рейчъл се бори с позивите за повръщане, с импулса да избяга и се насилва да се изправи срещу настоящата реалност. Поглежда Кайли право в очите и поклаща глава.
— Н-не може ли да отидем във ФБР и да им кажем да ни скрият и да ни дадат нови самоличности или нещо подобно? — пита Кайли.
— Не е толкова лесно. Ние, тоест аз, извърших отвличане. Ще ме вкарат в затвора. А ти няма да бъдеш в безопасност. Казаха ми, че Веригата никога не е била прекъсвана и аз им вярвам. Мисля, че ще ни открият където и да отидем. Не мога да поема такъв риск.
— Може ли да видя момичето? Да говоря с нея?
Рейчъл потръпва при мисълта да въвлече Кайли още по-дълбоко в цялата история.
— Не, ти се връщаш на училище. Ние ще се справим. Аз и Пийт.
— Как се казва?
— По-добре да не знаеш.
— При нея ли е Маршмелоу?
— Да. — Рейчъл се опитва да я прегърне, но Кайли я отблъсква.
— Не ме докосвай! — казва тя.
— Ще ти донеса Маршмелоу. Аз…
— Не е там работата! Не е заради Маршмелоу. Заради това, което си направила е. Как можа да отвлечеш някого, мамо? Как можа да го направиш?
— Налагаше се.
— Нарани ли я?
— Не. Не точно — казва Рейчъл, отново озовала се насред реката от лъжи и срам.
— Как можа да го направиш, мамо?
— Не знам.
Кайли отстъпва крачка назад, после още една, докато не се блъсва в мрежестата врата. Рейчъл поглежда мръсните си нокти и мярка отражението си в прозореца. Прилича на кльощав умопомрачен пророк, който се опитва да върне внезапно осъзнал се последовател обратно в сектата. Не, не е пророк. Нещо по-страшно е. Тя е демон, който се опитва да завлече дъщеря си обратно в Хадес. Тя е обратното на добрата, блага Деметра. Накара Кайли да лъже. Направи я съучастник в престъпление.
Процепът, отворил се помежду им, ще се разшири до яма. Нищо никога няма да бъде същото.
Тя поглежда Кайли в насълзените очи. Рейчъл си представя, че във въздуха мирише на сяра. Не, още не са избягали от ада. Бягството ще отнеме месеци, дори години може би. Кайли започва да хлипа.
— Наложило се е да го направиш, за да ме върнеш?
— Да.
— Ти и чичо Пийт?
— Да.
Кайли дръпва вратата и откъм морето лъхва студен вятър.
— Може ли да излезем? — пита тя.
— Навън е ледено.
— Ще се увием с юргана. Не искам да стоя вътре. Искам навън.
Излизат на верандата.
— Може ли да те прегърна? — колебливо пита Кайли.
— Да — меко отвръща Рейчъл.
Кайли сяда в скута на майка си в дървения стол, увита в юргана, а коланът на халата на Рейчъл се увива около тях като пъпна връв. Не говорят. Просто седят.
Денят приближава края си в ивици червено и жълто над долината на Меримак. Притъмнява и когато се показват звездите, нощта поглъща майката и дъщерята. Нощ, която ще бъде много дълга и много страшна.
37
Неделя, 22:45 ч.
Инстинктът не я е подвел. Във Веригата се е появила пукнатина. Добре де, инстинктът й не я е подвел отчасти. Проблемът не е Рейчъл Клайн. Проблемът не е и Хелън Дънлийви. Проблемът е Шеймъс Хог. С помощта на стандартно шпионско оборудване тя клонира телефоните на семейство Хог и може да чете имейлите на Шеймъс. Той изпрати имейл на чичо си, мъж на име Томас Андерсън Хог, който живее в Стамфорд, Кънектикът, и го помоли да се срещнат в кафене "Старбъкс" в Стамфорд на следващия ден в десет сутринта. Това е голям проблем, защото Томас Андерсън Хог е пенсиониран щатски шериф. Шеймъс ще се разприказва. Дори няма да се разприказва пред местните ченгета, а пред шибан щатски шериф.