— Не. Още не. Първо трябва да разреша един проблем. Ще те заведа у Апънзелър. Там ще си на сигурно място.
— Идват за мен, нали?
— Не. Не е това. Теб не те заплашва нищо. Всичко е наред. Просто за всеки случай. Чичо ти Пийт и аз ще се погрижим за всичко. Хайде, събери си малко багаж.
Рейчъл и Кайли отиват с колата до Апънзелър и се промъкват в къщата през задния вход. Пийт ги чака в кухнята с 45-калибровия си пистолет и пушката на Рейчъл. Кайли поглежда оръжията, преглъща и прегръща Пийт.
— Момиченцето тук ли е? — пита тя.
Рейчъл кимва.
— Къде е?
— В мазето. Спи — отвръща Пийт.
— С Пийт трябва да излезем. Амилия сигурно няма да се събуди, но ако се наложи да слезеш при нея, сложи си това — казва Рейчъл и й подава черна ски маска.
— За да не може да ме разпознае — казва Кайли, едновременно развълнувана и отвратена.
— Молех се да не се наложи да се замесиш още повече, но ако Амилия се разплаче, предполагам, че ще трябва да слезеш да я успокоиш — признава Рейчъл. — Не можем да допуснем да вдига прекалено много шум.
— Според мен няма да се събуди до сутринта. Цял час скача на въже — казва Пийт.
— Къде ще ходите? — пита Кайли майка си.
— С Пийт имаме спешна ситуация.
— Каква точно?
— Всичко е наред, миличко, нищо страшно не се е случило, но и двамата трябва да излезем, а ти ще трябва да останеш с Амилия.
— Кажете ми какво става!
Рейчъл кимва. Заслужава го.
— Едно от семействата надолу по Веригата обмисля да отиде в полицията. Трябва да ги спрем. Ако го направят, всички ще бъдем в опасност.
— И къде отивате?
— В Провидънс.
— Отивате, за да им кажете да си платят откупа и да направят всичко, което вие направихте?
— Да.
— Ами ако…? Ами ако не се върнете?
— Ако не се върнем до сутринта, се обади на баща си да дойде и да те вземе. Стой в тази къща. Не се прибирай у дома. Когато той стигне тук, му разкажи всичко. Дотогава си дръж телефона изключен.
Кайли кимва сериозно.
— По кое време сутринта?
— Ако някой от нас не ти се обади до… да кажем, единайсет, това ще значи, че нещо ни е попречило — казва Пийт.
— И сте умрели? — пита Кайли с треперещи устни.
— Не непременно. Просто нещо е станало — казва Рейчъл, макар да мисли, че умирането е най-вероятният изход.
Кайли прегръща майка си и Пийт.
— Ще се оправя — казва тя. — И ще я наглеждам.
Дъщеря й вече е замесена в схема за отвличане. Рейчъл е потресена до дъното на душата си, но и разгневена. Не може обаче да си позволи да изпитва тези чувства за дълго. Времето лети. Тя избърсва сълзите от бузите си.
— Хайде да тръгваме — обръща се към Пийт. — Аз ще карам.
39
Неделя, 22:27 ч.
Отляво — блато, отдясно — мочурище. Фаровете са включени на дълги. Мирише на смазка, пот и страх. Никой не говори. Рейчъл кара. Пийт седи до нея с пушка в ръка.
Бевърли, Масачузетс.
Стари дървени къщи. Кестени по тротоара. Тук-там — жилищен блок. Тишина. Синьо сияние от телевизионни екрани и алармени системи.
Скучна вечер в предградията. Което е добре. Любопитковците по улиците са по-малко.
"Посейдон"
В къщата на Дънлийви не свети.
— Направи един кръг около къщата. Не спирай.
Рейчъл прави кръг и паркира на съседната улица.
Тихо градче. Няма никого. И само един въпрос: защо Хелън Дънлийви не си вдига проклетия телефон? Рейчъл си представя цялото семейство, вързани за столове в кухнята, до един с прерязани гърла.
— Можем да минем през онази хилава горичка в съседния имот — предлага Пийт. — И после да влезем през задния вход.
— Как? — пита Рейчъл.
Пийт й показва гаечен ключ и комплект шперцове.
— В случай че решим наистина да го направим — пояснява той.
— Да. Вече сме вътре с двата крака — отвръща тя.
Вътре с двата крака е меко казано. Сега ще й се наложи да пресъздаде лейди Макбет на сто процента. Да се превъплъти в нея. Да повярва, че е тя. Да бъде лейди Макбет. Заради Пийт, заради себе си, заради Кайли — на карта е заложен животът на цялото й семейство.
— Имам машинка за електромагнитен импулс, който ще изкара от строя алармата, ако има такава. Щом влезем, ще използваме пистолетите — инструктира я Пийт и й подава 38-калибровия револвер, който държи в жабката на пикапа.
Пистолетите. Хилавата горичка.
Пийт се прехвърля с труд през северната ограда на Дънлийви. Рейчъл го гледа втренчено. Какво му става? Тя отново се запитва дали взима наркотици, или е претърпял нараняване, за което не й е казал. Нужен й в стопроцентова форма.