— Добре ли си, Пийт? — пита го тя настойчиво.
— Да! Добре съм. Ти?
Тя го гледа гневно в мрака.
— По-добре да тръгваме, а? — казва той.
— Добре.
Задният двор на Дънлийви. Играчки, градински мебели, люлка. Задната врата, която води в кухнята.
— Хайде — подканя го Рейчъл.
Включват фенерчетата. Пийт включва устройството за електромагнитен импулс.
Пийт човърка ключалката. Дясната му ръка леко трепери.
— Ще успееш ли?
— Да. Правил съм го и преди. Няма да ми устои още дълго, повярвай ми — казва той.
Три минути. Четири минути.
— Сигурен ли си?
Вратата най-сетне се отключва. Пийт завърта дръжката. Няма верига. Няма аларма.
— Всичко наред ли е? — пита Рейчъл.
— Да.
Слагат си ски маските и влизат в кухнята. Рейчъл включва фенерчето си и обхожда кухнята с лъча му. Няма трупове. Няма убийци.
— Знаем ли къде отиваме? — прошепва тя.
— Да — отвръща Пийт. — Върви след мен.
Тя го следва към горния етаж.
Килим на пода. Картини по стените. Голям часовник в края на стълбите. Огледало, което я стряска за секунда, когато в него вижда човек с пистолет в ръка.
— Първата спалня отляво — изсъсква Пийт.
Влизат в стаята. Мирише на човешки тела. На алкохол. На леглото хърка жена. Осветяват ъглите с фенерчетата. Няма друг. Пийт пристъпва на пръсти към леглото, коленичи до жената и запушва устата й с ръка. Тя изскимтява, но Пийт я задържа.
Рейчъл проверява банята до спалнята, докато Пийт заглушава писъците на жената с тежката си лапа.
— Чисто е — докладва Рейчъл.
— Ти ли си Хелън Дънлийви? — пита Пийт. — Кимни за "да".
Тя кимва.
— Къде е мъжът ти? — продължава Пийт. — Отговори с една дума. В коя стая? Прошепни. Ако повишиш глас, си мъртва.
— Мазето — прошепва Хелън.
— Опитах се да ти се обадя. Познаваш ли гласа ми? — пита Рейчъл.
— Вие отвлякохте Амилия — казва Хелън и започва да плаче.
— Къде е детето? Хенри Хог? — пита Рейчъл.
— В мазето.
— С мъжа ти?
— Редуваме се да…
Рейчъл поглежда Пийт.
— Доведи мъжа й тук. Аз ще остана с нея.
Тя включва нощната лампа и насочва 38-калибровия към Хелън, докато Пийт слиза в мазето.
— Какво се е случило с телефона ти? — пита Рейчъл, кипнала от ярост. — Защо не е включен? Защо не спиш с телефон под възглавницата, както би направил всеки нормален човек в такава ситуация?
— Аз… аз… аз не знам. Не е ли на тоалетката? — пита Хелън.
Лицето й е изпито, изплашено. Очите й са зачервени и хлътнали. Рейчъл проверява на тоалетката. Телефонът не се включва.
— Забравила си да го заредиш — съобщава на Хелън.
— Аз… Не знаех.
— Спиш, докато дъщеря ти е в плен? Какъв ти е проклетият проблем?
— Аз… аз просто малко… — започва тя, когато вратата се отваря.
Майк Дънлийви влиза с вдигнати ръце. Не прилича на снимките си от блога или фейсбук. Изглежда много по-стар, посивял, по-дебел и по-глупав. Не се ли предполага да е някакъв умник с пари? А изглежда като всички останали тъпи бащи, които взимат децата си от училище със закъснение, защото са забравили, че днес е техен ред. Нищо чудно, че тези двамата идиоти са оплескали нещата. Как изобщо са успели да отвлекат някого? Може да са излъгали, че са отвлекли момчето.
— Детето в мазето ли е? — пита Рейчъл.
— О, да — отвръща Пийт и подсвирва тихо, сякаш за да каже, че картинката долу не е приятна.
— Вие ли отвлякохте Амилия? — пита Майк с бегла следа от британски акцент.
— При нас е.
— Добре ли е? — отчаяно пита Хелън.
— Добре е. Грижим се за нея.
— Какво правите тук? — пита Майк. — Направихме всичко, което поискахте.
— Не. Провалихте се. Опитахме се да ви се обадим, но телефонът беше изключен, компютърът също — казва Рейчъл.
Хелън я гледа особено. Ако каже нещо като "Май се сещам коя си", ей богу, ще се наложи да я застрелям на място — мисли си Рейчъл.
— Заради семейство Хог е, нали? — пита Хелън. — Те са направили нещо.
— По-точно готвят се да направят нещо — казва Пийт.
— О, боже! Какво се готвят да направят? — пита Хелън.
— Шеймъс има чичо щатски шериф. Ще се срещне с него утре в Стамфорд — съобщава им Рейчъл.
— Как… какво значи това? — пита Хелън ужасена.
— На теория това значи, че трябва да убиете малкия Хенри и да започнете отначало, иначе ще се наложи ние да убием Амилия и да започнем отначало. Това е. Няма да допусна Веригата да доближи мен или семейството ми? Ясно ли е? — изръмжава Рейчъл.