— По дяволите! — възкликва Пийт.
В парка вече се появяват и други хора, две момчета тийнейджъри със суичъри.
— Ще си докара белята — казва Пийт.
— Ще се оправя — отвръща Рейчъл.
Слага си ски маската на лицето. Излиза от колата и претичва през шосето при Амилия.
— Амилия, този път е опасен. Казах ти да чакаш до люлките! Мама и татко ще дойдат след пет минути.
— Не искам да си играя на люлките — заявява Амилия.
— Ако не отидеш на люлките, Амилия, ще кажа на майка ти и татко ти, че не искаш да дойдат да те вземат и те няма да дойдат!
— Наистина ли ще го направиш? — пита Амилия, внезапно уплашена.
— Да, ще го направя — отвръща Рейчъл. — А сега отивай на люлките.
— Гадна си! Мразя те!
Амилия се обръща и тръгва обратно към детската площадка.
Рейчъл отново претичва през шосето, преди тийнейджърите да забележат ски маската и евентуално да се зачудят дали тук няма нещо нередно. Когато се уверява, че не гледат към нея, тя се качва в доджа.
Амилия седи мрачно на люлките сам-сама, а тийнейджърите влизат в къщичката за игра, вероятно за да изпушат по един джойнт.
Времето пълзи.
Най-сетне колата на Дънлийви се появява и двамата хукват към дъщеря си, прегръщат я и плачат.
И всичко свършва.
Вече са извън светлините на прожекторите и могат само да се надяват, че хората по-надолу по Веригата няма да прецакат нещата и да запратят ответния удар към тях.
Прибират се вкъщи, за да видят как е Кайли, и после отиват у Апънзелър, за да заличат всички следи от пребиваването си в къщата. Разчистват мазето и махат дъската от прозорчето, връщат матрака в спалнята на горния етаж и почистват отпечатъците. Връщат механизма на задната врата на мястото му и я заключват доколкото могат. Апънзелър със сигурност ще забележат, че на вратата й има нещо, когато се върнат напролет, но пролетта е далече. Закарват боклука на сметището в Лоуъл. Когато се връщат, е късно, но Кайли още е будна.
— Край — казва Рейчъл. — Момиченцето се върна при родителите си.
— Наистина ли е край? — пита Кайли.
Рейчъл отстранява всяка следа от несигурност от гласа си и поглежда Кайли право в големите кафяви очи.
— Да — казва тя.
Кайли избухва в сълзи и Рейчъл я прегръща. Поръчват си пица и Рейчъл лежи до Кайли, докато заспи. Когато най-сетне това става, Рейчъл праща съобщение на онколожката си, че ще й се обади сутринта. Надява се, че не умира. Това би било направо черешката на тортата.
Слиза на долния етаж. Пийт е отвън по анцуг и цепи дърва за огъня. Вече са се насъбрали дузина спретнато наредени колони от нацепени дърва, високи почти по два метра. Определено има достатъчно дърва за зимата, както и за един-два зомби апокалипсиса, решава Рейчъл. Пийт влиза с куп дърва в ръце и запалва огъня.
Рейчъл му подава бутилка бира, той я отваря и сяда до нея на дивана. Нещо се е пробудило в нея, когато видя Пийт да цепи дървата. Нещо абсурдно глупаво и първично.
Никога не е познавала Пийт достатъчно добре, че да си падне по него. Той вечно беше някъде. Ирак, лагера "Лежюн", Окинава, Афганистан или просто на път. Съвсем различен е от Марти. По-висок, по-слаб, по-тъмен, по-мрачен и по-мълчалив. Марти е очебийно красив, откъдето и да го погледнеш. Пийт е по-скоро от типа, който се научаваш да харесваш с времето. Двамата братя не си приличат нито по външен вид, нито по поведение. Пийт е самовглъбен тип. Марти е екстроверт. Марти е душата на всеки купон. Пийт е онзи в ъгъла, който разглежда книгите в семейната библиотека и си проверява часовника, за да види дали не може вече да се измъкне незабелязано.
Пийт допива бирата на една глътка и взима втора. Рейчъл му запалва едно марлборо от запасния стек на Марти, останал от времето на държавните му изпити.
— Имаме и това — казва тя и му показва бутилка дванайсетгодишно шотландско уиски "Баумор". Налива по един пръст на всеки.
— Хубаво е — казва Пийт.
Това усещане му харесва. Лекото замайване от алкохола. Забравил го е. Напълно различно замайване от онова, което предизвикват опиатите. Хероинът е защитно одеяло, с което се замяташ целия. Най-красивото одеяло на света, което облекчава болката и те оставя да потънеш в една есенна вселена от блаженство.
Алкохолът те изкарва от самия теб. Поне него изкарва от самия себе си. Въпреки това той не смее да се довери на тези емоции.
— Ще отида да проверя вратите — казва и се прокашля.
Става рязко, взима деветмилиметровия пистолет, обикаля къщата и заключва вратите. После отново идва и сяда на дивана. И тогава взима решение. Време е да каже на Рейчъл истината за себе си. Да й сподели двете си тайни.