— Има нещо, което трябва да ти кажа — започва той колебливо.
— Да?
— Става дума за армията. Бях… уволних се с почести, но бях на косъм. Едва се спасих от военен съд за случката в "Бастион".
— За какво говориш?
— Четиринайсети септември 2012 — казва той с безжизнен глас.
— В Ирак?
— Афганистан. Лагера "Бастион". Талибани, облечени в американски униформи, навлязоха в периметъра, стигнаха до базата и започнаха да стрелят по самолетите и оборудването. Аз бях дежурен инженер в хангар двайсет и две. Само че, ами… не дежурях. Бях се надрусал и лежах в палатката си. Пуших трева, нищо повече. И все пак. Бях оставил един старши сержант на пост.
Рейчъл кимва.
— Когато отидох да видя какво става, беше настанал ад. Стреляха с трасиращи патрони и гранатомети, цареше пълен хаос. Британските пилоти стреляха по нашите морски пехотинци, а те стреляха по сухопътните. По някаква случайност при нас се бяха озовали и някакви частни охранители и точно те предотвратиха поголовната сеч. И милион години да живея, не би ми хрумнало, че е възможно талибани да се промъкнат толкова навътре в базата. Принц Хари беше дошъл от Англия и точно тази нощ беше в лагера. Зоната за ВИП посетители беше на двеста метра от битката. Пълен ужас, както можеш да си представиш, и аз отговарях за голяма част от случилото се.
— Стига, Пийт, това е било преди шест години — възразява Рейчъл.
— Ти не разбираш, Рейч. Онази нощ загинаха морски пехотинци и аз нося отговорност за това. Наказаха ме по член 15, но можеха да ме накажат и с позорно уволнение, ако не се притесняваха, че ще се вдигне медиен шум. Аз бездруго сам напуснах след две години. Шест години, преди да направя двайсет и да се пенсионирам. Без пенсия, без осигуровки. Пълен идиот!
Тя се навежда към него и нежно го целува по устните.
— Всичко е наред — казва.
Целувката му спира дъха.
Много си красива — иска да й каже, но не може. Тя е изтощена, отслабнала и крехка, но въпреки това е прекрасна. Не това е проблемът. Проблемът е да успее да изрази чувството. Той усеща как бузите му се зачервяват и извръща поглед. Тя отмята кичур тъмна коса от смръщеното му чело. Целува го отново, този път по-сериозно. Прииска й се да го направи. Сега се притеснява, че ще има обратен ефект.
Но не е така.
Устните му са меки, но целувката е силна, дълбока. Той има вкус на кафе, цигари, уиски и други хубави неща. Пийт отвръща на целувката жадно, но след минута се поколебава.
— Какво?
— Не знам дали ще мога — тихо казва той.
— Какво искащ да кажеш? Не те ли…?
— Не е това. Изобщо не е това. Ти си страшно секси.
— Кожа и кости съм…
— Не, изглеждаш великолепно. Не е това.
— Какво е тогава?
— Не съм… от много време… — казва той.
Не е съвсем лъжа. Мисли си за втората голяма тайна — хероина — и се чуди дали ще бъде в състояние да отговори на очакванията й.
— Сигурна съм, че ще си спомниш всичко съвсем бързо — казва Рейчъл и го повежда към спалнята.
Съблича се и ляга на леглото. Тя не го осъзнава, но е страхотно привлекателна — мисли си Пийт. Кестенява коса, дълги, дълги крака.
— Хайде — казва тя игриво. — Пистолет ли носиш в джоба си или…? О, пистолет било!
Пийт слага деветмилиметровия на нощното шкафче и съблича тениската си. Когато сваля панталоните, с известна изненада открива, че всички части на тялото му работят както трябва.
— Виж ти, виж ти — казва Рейчъл.
Пийт се усмихва широко. Е, една грижа по-малко — казва си той и ляга на леглото при нея. Сексът е от онзи, който правят хора, оцелели след самолетна катастрофа. Трескав, напрегнат, отчаян, гладен. Двайсет минути по-късно тя свършва и той свършва. Пищен оазис след месеци суша.
— Това беше… — започва Пийт.
— Да — съгласява се Рейчъл.
Става, за да донесе цигарите и уискито.
— Беше и малко странно — казва тя. — Дори перверзно. Имам предвид, двама братя… Господи, кой върши такова нещо?
— Само стой настрана от баща ми. Не знам дали сърцето му ще издържи.
— Това е отвратително.
Пийт става и рови из музикалната й колекция, която се състои основно от соул музика и джаз. Дисковете й са само на Макс Рихтер, Йохан Йохансон и Филип Глас.
— Боже, Рейчъл, да си чувала за нещо, наречено рокендрол?
Зарежда "Night Beat" на Сам Кук. Когато се връща в леглото, тя вижда съвсем ясно дупките по ръцете му. Не се изненадва. Подозираше го. Докосва дупките и после съвсем нежно го целува.
— Ако ще оставаш тук, ще се наложи да се изчистиш — казва тя.