— Да — съгласен е той.
— Не, Пийт. Сериозно говоря. Даде на Амилия опасна храна. Даде пистолет на Майк Дънлийви. Трябва да се откачиш от тази гадост.
Пийт усеща силата на погледа й. Срамува се от себе си.
— Извинявай. Ужасно съжалявам. Права си. И ти, и Кайли го заслужавате. Вече не става дума само за мен. Ще се откача.
— Трябва да ми обещаеш, Пийт.
— Обещавам.
— Химиотерапията не е същото нещо, но и аз минах през трудни времена. Ще бъда до теб и ще ти помагам.
— Благодаря ти, Рейч.
— Какво стана онази нощ в Провидънс? В къщата на Шеймъс Хог? Друсан ли беше?
— Не. Не друсан, но…
— Какво?
— Тъкмо ми минаваше. Изобщо не мислех, когато дадох на Майк Дънлийви пистолета. Съжалявам. Можеше да ни убие.
— Но не го направи.
— Не.
Тя го възсяда и го поглежда в очите.
— Не бих се справила без теб, Пийт. Сериозно говоря. — Целува го по устните.
— Ти беше, мила, ти спаси семейството си — възразява Пийт. — Ти го постигна. Можеш да постигнеш всичко.
— Ха! А се чувствам такава неудачница от няколко години. Работих като сервитьорка и какво ли не, за да може Марти да си вземе изпитите и да получи разрешително за адвокат. Дори и преди това. Знаеш ли, че когато помагах на Марти да учи за приемния изпит, изкарах 170 точки на практическата част? Той изкара 159. Имах такъв потенциал, Пийт. А го пропилях.
— Но напълно промени живота си, Рейч. Невероятно е какво направи, за да си върнеш Кайли.
Тя поклаща глава. Цяло чудо е, че Кайли е при тях, а човек не може да се поздравява за чудеса. Слага ръка на гърдите му и усеща туптенето на сърцето му. Спокойно, бавно, отмерено. Има три татуировки, змията уроборос, захапала опашката си, емблемата на морската пехота и римско V.
— Какво значи петицата? — пита тя.
— Броят на мисиите.
— А уроборосът?
— Да ми напомня, че няма нищо ново под слънцето. Хората са оцелявали и след по-страшни неща.
Тя въздъхва и го целува отново. Усеща, че се раздвижва под нея.
— Чудесно ще е, ако този момент може да продължи вечно — казва Рейчъл.
— Ще продължи — щастливо отвръща Пийт.
Не — мисли си Рейчъл. — Няма да продължи.
ВТОРА ЧАСТ
ЧУДОВИЩЕТО В ЛАБИРИНТА
43
Кална хипарска комуна в Крит, Ню Йорк, в началото на 80-те. Сутрин е, ранна есен, сиво небе. Прехвърча дъжд. Комуната заема няколко занемарени селскостопански сгради. Съществува от лятото на 1974, но никой, присъединил се към нея оттогава насам, не е проявил особени умения в отглеждането на животни, земеделието или дори основната поддръжка на сградите.
Името на комуната се е променяло няколко пъти през последните петнайсет години. Наричала се е "Децата на Астерион" "Децата на Европа", "Децата на Любовта" и така нататък. Но не името е важно. Когато за случилото се тази есенна сутрин се появява репортаж в "Ню Йорк Дейли Нюз", крещящото заглавие е "Клане в наркоманска секс секта".
Засега обаче всичко е мирно и тихо.
Дете на около две години, момченце на име Лунен лъч, е навън със своята сестра близначка Гъбка и групичка други деца на същата възраст, по-големи деца, пилета и кучета. Играят си в калната нива зад двора без надзор. Децата изглеждат весели, въпреки че са мокри и мръсни.
В плевнята около дузина младежи седят в кръг и халюцинират под влиянието на ЛСД. В края на седемдесетте са се събирали по трийсет-четирийсет души, но онова време е било разцветът на този тип експерименти в алтернативните начини на живот и е отминало отдавна. Осемдесетте носят съвсем различен дух и комуната бавно умира.
Събитията от този ден ще сложат отблъскващ край на историята.
Едно комби спира пред двора на фермата. От него слизат един стар и един млад мъж. Двамата се споглеждат и си слагат ски маски на лицата. Въоръжени са с грозни, евтини късоцевни револвери 38-и калибър. Мъжете влизат в плевнята и започват да питат надрусаните младежи къде е Алиша. Никой като че ли не знае къде е Алиша и дори коя е Алиша.
— Да пробваме в къщата — казва възрастният мъж.
Излизат от плевнята, подминават един ръждясал трактор и влизат в просторната стара фермерска къща. Сградата е истински лабиринт, изпълнен с препятствия. Навсякъде са разхвърляни матраци, мебели, дрехи, играчки и настолни игри. Мъжете изваждат оръжията си и проверяват стаите на първия и втория етаж. После поглеждат към стълбите за третия етаж. Някъде там свири музика.
Младият мъж разпознава песента като една от албума "Sticky Fingers" на "Ролинг Стоунс", един от любимите на Алиша. Докато се качват по стълбите, музиката се засилва. Влизат в голямата спалня в момента, когато свършва "Sister Morphine" и започва "Dead Flowers".