Момченцето, Лунен лъч, сега се казва Оливър. Пухкаво, безобидно наглед дете, макар и с леко зловещо вторачено изражение. Момичето, Гъбка, се казва Маргарет. Тя също гледа вторачено, но при нея не се забелязва толкова покрай къдравата червена коса и факта, че тялото и крайниците й рядко са в покой. Ако Том бе склонен да води децата си по психиатри, Маргарет сигурно вече щеше да е на риталин, но Том не си пада по докторите. Старомоден е в това отношение. "Не ти трябва таблетка за всяка болежка" — казва баща му.
Два дни след нанасянето си семейството организира новодомско парти за всички съседи. На тази улица живеят служители от Конгреса и Държавния департамент, и от Финансовото министерство.
— Ами, хм, аз тъкмо започвам. Съвсем отскоро съм в Бюрото. В Отдела по граждански права — разказва Том на партито. Това са му казали да казва на хората. Наистина е отскоро във ФБР, но не е в Отдела за граждански права, а в екипа за борба с организираната престъпност. Опасна област.
Същата вечер в къщата се провеждат три отделни партита. Едното е партито, на което мъжете се опознават. Том се представя добре. Оставя впечатление за семпъл, скучен тип, мъж, който открай време носи една и съща войнишка прическа, слага си калъфи срещу протекли химикалки в джоба на ризата и пие само бира "Коорс Лайт".
Другото е женското парти. Черил е красива и скучна, а може би малко глупава. Тя е типичната майка от предградията, която някога е имала свои мечти, но се е отказала от тях в името на семейството си. Искала е да стане пекар, като дядо си. Най-щастливите й спомени са от летата на авеню "Джаксън", когато е ставала по-рано от целия свят, качвала се е на колелото и е отивала при деди в пекарната, за да му помогне да сложи първата партида хляб. Черил казва, че са се преместили тук от Ню Йорк, но дрехите й определено не изглеждат купувани на Пето Авеню. Тя никога не е пушила трева. Не е остроумна. Не е заплаха.
Накрая идва детското парти, което се провежда в стаята с телевизора. Детското парти е най-интересното. Момчетата подлагат на обстоен оглед музикалната колекция на семейството и я обявяват за скапана: Джон Денвър, Линда Ронщад, Джус Нютън, Карпентърс. Момичетата си разказват семейните тайни. Баща на Тед е пияница, който спи със секретарката си. Майката на Мери преди две години е блъснала с колата си жена на велосипед и я е убила на място. Майката на Джанин си мисли, че кварталът е отишъл по дяволите, след като на улицата се е нанесло индийско семейство.
Партито продължава доста след часа за лягане на децата. Оливър научава, че и Джетс, и Джайънтс са скапани отбори, но Джайънтс са по-скапани, защото играят в същата дивизия като Редскинс. Той казва, че всъщност не се интересува особено от американски футбол. Едно десетгодишно момче на име Закари казва на Оливър, че е малък смрадлив педераст. Закари също така го информира, че майка му е курва.
Оливър спокойно казва на момчето, че майка му е мъртва. Майка му е била убита, а тялото й е било изтезавано и след това изгорено.
Зак пребледнява. След минута пребледнява още повече, след като Маргарет го предизвиква да изпие половин кутийка бира, която тя е намерила. Закари изпива бирата и казва, че и преди е пил бира. Това може и да е вярно, но не и бира, обогатена с чаена лъжичка силно очистително.
Зак започва да повръща на фонтан, което слага край на партито.
47
Взира се в екрана на компютъра. Празна страница, мигащ курсор.
Мразовита декемврийска сутрин е, до прилива има още час. Заливът е пълен със зимуващи по тези места гъски и патици.
Тя си поема дълбоко дъх и започва да пише: Лекция 2: Въведение в екзистенциализма. Екзистенциалистите вярват, че човешкият живот е опит да се наложи смисъл на съществуване, лишено от такъв. За тях светът е уроборос — змия, която се самоизяжда. Свят на повтарящи се закономерности. Прогрес не съществува. Цивилизацията е въжен мост, увиснал над бездна.
Тя поклаща глава. Погрешен тон. Изтрива текста и гледа как трудът й изчезва за секунда.
Кайли слиза, облякла новото си червено палто. Днес изглежда щастлива. И тя като майка си става все по-добра в имитирането на щастие. Достатъчни са лека извивка нагоре в ъгълчетата на устата в подобие на усмивка и малко по-звънлив глас. Но очите разказват друга история.
Напоследък често я боли корем. Лекарите не откриха нищо.
Казаха, че вероятно е от стрес. Стрес, който я кара да се превива от болка, предизвиква кошмари и я кара да се напикава в леглото. Тя се старае да изглежда смела, но Рейчъл знае истината.