— Тогава веднага се махайте оттук и идете да си играете като нормални деца! — вика тя.
Докато слизат по стълбите, те чуват как Черил измърморва "Проклети откачалки".
Първият им ден игра на улицата не минава добре.
Едно момиченце, което живее от другата страна, водачката на местните хлапета, Дженифър Грант, се държи грубо с Маргарет и я разплаква. Нарича я грозна и й се смее в лицето, защото не знае броенки за скачане на ластик.
Оливър знае, че не бива да удря момичета, но въпреки това я удря. Дженифър бяга вкъщи и оттам излиза по-големият й брат. Той хваща Оливър за гърлото и го вдига от земята, като го разтърсва и души едновременно. Оливър не може да диша, не може да извика. По-голямото момче го тръшва на асфалта и Дженифър излиза от дома си, скръства ръце и се смее, както се смеят и няколко от другите деца. Дори малкият Антъни, но човек не може да го обвинява, че се е присъединил към мнозинството.
Сценката е от онези, които често могат да се видят в ученически сериали. Не изглежда реална. Но е реална. И трае само миг. След това децата се отегчават и се пръскат в търсене на други занимания.
Близнаците се прибират у дома, скриват се в гаража и чакат баща им да се прибере. Той се прибира късно. Работи в офис на ФБР на булевард "Уилтшър" в Лос Анджелис. Пътят дотам е дълъг.
На вечеря този ден близнаците не споменават случката, а Антъни напълно е забравил за нея. Том не спира да говори. Говори за новата си работа и новите възможности. Черил му напомня, че е искал да каже нещо на децата. Том се усмихва широко и пита децата дали искат да отидат в Дисниуърлд в събота. Всички казват "да".
В събота обаче на Том му се налага да работи, но той им обещава, че ще отидат следващата събота.
— На бас се хващам, че никога няма да отидем — казва Маргарет на Оливър с ясновидска прозорливост същата вечер, след като си лягат.
— Няма да отидем — съгласява се Оливър.
— Вратът още ли те боли? — пита Маргарет.
— Не — отвръща Оливър, но тя знае, че лъже.
Маргарет седи в леглото и чете книга от поредицата "Клуб "Бавачка". В книгата Мери Ан получава едно от онези верижни писма и много се разстройва. Приятелките й й казват да го скъса и че нищо лошо няма да се случи. Мери Ан скъсва писмото. Нищо лошо не се случва. Това е проблемът с верижните писма.
На Маргарет й хрумва идея. Лошото нещо трябва да се случи първо.
Следващия вторник заекът на Дженифър Грант се измъква от клетката си и избягва. На следващия ден в училище Дженифър получава бележка в кутията си с обяд. Разлей гроздов сок по себе си на обяд или заекът ти ще умре.
В столовата, пред очите на всички, Дженифър разлива гроздов сок по себе си.
Бележките продължават да идват.
Исканията става все по-брутални.
Дженифър става в час и казва "Лайно". Моли да я пуснат до тоалетната пет пъти в рамките на един учебен час.
Най-притеснителното искане е Дженифър да излезе навън чисто гола в шест сутринта и да стои пред къщата си десет секунди. Ако го направи, заекът ще й бъде върнат.
Дженифър стои гола пред дома си десет секунди и по-късно същия ден получава бележка в шкафчето си, в която се казва откъде може да прибере мъртвия си заек.
Маргарет и Оливър скриват полароидните снимки, които са направили на голата Дженифър, под скрина в стаята си. Без съмнение, в някакъв момент ще се окажат полезни.
Животът продължава да тече по обичайния си начин. Малкият Антъни се приспособява към новото си училище и приятели. Близнаците като че ли най-сетне се успокояват.
Черил е самотна и отегчена. Обажда се на майка си, а майка й й казва да се стегне. Много хора имат по-лош живот от нея. Черил продължава да се самолекува с диазепам, водка с тоник и куба либре.
Два месеца след началото на лосанджелиския си период Том се прибира пиян. Ударил е колата и е бесен. С Черил заформят скандал. Том я удря и тя се строполява като убита.
Малкият Антъни се разплаква, но Оливър и Маргарет гледат случващото се с хладно безразличие.
49
Кабинетът на терапевтката се намира в Бруклайн, в нова офис сграда над магазин за бутикови чадъри. Твърде хипстърско.
Рейчъл чака в луксозната чакалня и нервно прелиства броеве на британския "Вог". Дъждът тропа по прозорците, а минутната стрелка на реставрирания старинен часовник се движи прекалено бавно. Взира се в репродукция на "Пред огледалото" на Мане. Жена се гледа в огледало, но лицето й не се вижда, което Рейчъл приема за правилно предвид собствената й фобия към огледала. Музиката, звучаща от уредбата, е от един от късните албуми на Майлс Дейвис. "Арестуван си" — мисли си Рейчъл, което подхожда за ироничен коментар на ситуацията, в която се намира.