Чуди се какво говори Кайли с терапевтката. Каза й, че не бива да споменава Веригата или случилото се с нея, и се надява, че терапевтката ще й предложи някакви стратегии, с чиято помощ да се справи с мислите за самоубийство, напикаването и тревожността. И двете с Кайли знаят, че това няма да свърши работа, но трябва да опитат. Какво друго могат да направят?
Петдесет минути по-късно терапевтката излиза от кабинета си и кимва на Рейчъл окуражително. Изглежда на не повече от двайсет и пет. Какво знае едно двайсет и пет годишно момиче за човешкото сърце или за каквото и да било? — мисли си Рейчъл и отвръща на усмивката й.
В колата на връщане към къщи Кайли не продумва.
Минават моста към острова, свиват в отбивката и оттам към уличката, която води до къщата им. Рейчъл не иска да притиска дъщеря си, но Кайли не проронва и дума.
— Е? — най-сетне казва Рейчъл.
— Попита дали някой ме е насилвал сексуално. Казах "не". Попита дали ме тормозят в училище. Казах "не". Попита дали имам проблеми с гадже. Казах "не". Тя каза, че проявявам признаци, характерни за човек, преживял физическа травма.
— Е, това е вярно. Те те удариха.
— Да. Но не мога да й го кажа, нали? На никого не мога да разкажа за това. Просто трябваше да седя и да лъжа за някакви тийн проблеми, стрес и напрежения покрай началото на гимназията. Не мога да й кажа, че убиха полицай пред очите ми или че ми насочиха пистолет в лицето и заплашиха да ме убият заедно с майка ми. Не мога да й кажа, че трябваше да лежа на пода с момиченце, отвлечено от майка ми. И не мога да й кажа, че онези могат да се върнат, ако кажем и една дума на някого…
Кайли се разплаква. Рейчъл протяга ръце към нея, а дъждът тропа по покрива на колата и се стича на потоци по предното стъкло.
— В капан сме, нали, мамо? Ако отидем в полицията, вие с Пийт ще влезете в затвора за отвличане. А те пак ще се опитат да ни убият, нали?
Рейчъл няма какво да каже. Когато влизат в къщата, вътре е студено, а Пийт се опитва да оправи печката на дърва.
— Как мина? — пита той.
Тя поклаща глава. Не питай — оформя само с устни. Вечерят в мълчание. Кайли мести храната из чинията. Рейчъл не е в състояние да яде. Пийт се притеснява страшно много и за двете. Когато Пийт и Кайли си лягат, Рейчъл влиза в блога си. Има съобщение за нов коментар. От Анонимен. Тя превърта страницата надолу и прочита коментара.
Там пише: Изтрий блога веднага, преди да го видят. Дръж под око колонката за лични обяви в "Бостън Глоуб".
Няма нужда да й се повтаря. Тя влиза в Блогър и натиска Изтрий блог.
Сигурни ли сте, че искате да изтриете съдържанието на този блог? — пита я Блогър.
Тя натиска Да и излиза от платформата.
50
Сряда 5:00 ч.
Рейчъл не може да спи. Става от леглото, облича мекия червен пуловер и халата и прави кафе. Седи известно време в тъмния хол и гледа светлините на къщите от другата страна на залива.
После излиза навън и зачаква. Подръпва онзи досаден конец на пуловера. Котаракът Илай идва да провери какво прави и след като приема няколко погалвания, поема през пясъка и папура към бойното поле, където воюва с опосумите.
Проблясък на напрежение подпалва нервните окончания на тила й. Реакцията й датира отпреди десетки хиляди години. Човешките същества са и хищници, и плячка.
Сърцето й бие настойчиво. Крайниците й потрепват нетърпеливо.
Днес ще бъде важен ден.
Завесата се вдига за трето действие.
Изгряващото слънце е ниско и замъглено, а въздухът е студен, но не и хапещ.
Миризмата на мочурището.
Чуруликането на птиците.
Жълтото на велосипеден фар по Олд Пойнт Роуд.
Малкият Пол Къркпатрик се насочва директно към нейната къща. Все по-малко хора получават "Бостън Глоуб" в дома си. Пол върти педалите по алеята. Тя му помахва от верандата, за да не го стресне, но той въпреки това се стряска.
— Боже, госпожо О'Нийл! Изкарахте ми ангелите — казва момчето.
— Извинявай, Пол. Не можах да спя. Реших да изляза да изчакам вестника.
Вместо да хвърли вестника по посока на къщата, той продължава с колелото до верандата и й го подава в ръката.
— Приятен ден! — казва и си тръгва.
Тя не обръща внимание на заглавията и отваря направо на колонката за лични обяви. Въпреки наличието на Крейгслист и Ибей в "Бостън Глоуб" все още излизат десетки малки обяви всеки ден. Очите й пробягват по некролозите, обявите за запознанства и продажби на коли, докато най-сетне намира каквото търси в раздел "Разни":