— Кригинг ли? — пита Рейчъл, която се чуди за какво, по дяволите, говори той.
— Гаусов процес. Инструмент в статистическия анализ. Не?
Пийт и Рейчъл клатят глави. Той почуква номера на масата.
— Какво значи за вас числото седемдесет и три?
— Джон Хана, нападател на Пейтриътс — отговаря Пийт веднага.
— Гари Санчес известно време игра с номер седемдесет и три, когато започна да играе за Янкис — казва Рейчъл.
Мъжът клати глава.
— Какво значи за теб? — пита Рейчъл.
— Това е двайсет и първото просто число. Числото двайсет и едно се дели на седем и на три. Приятно съвпадение. Маса номер седемдесет и седем ей там също е свободна. Това не е просто число, разбира се, но е сума от първите осем прости числа и атомното число на иридия. С помощта на иридия най-сетне успяха да открият какво се е случило с динозаврите, а това беше голямата мистерия, когато бях дете. Иридиевият слой на границата между креда и терциер. Атомното число седемдесет и седем е било предвестник на унищожението за динозаврите. Число за край.
Всички книги трябва да свършват след седемдесет и седма глава. Но никога не става така. Тук обаче слагаме начало на нещо, нали така? Затова избрах маса седемдесет и три, което е малко по-подходящо число от седемдесет и седем, да?
Рейчъл и Пийт го гледат напълно объркани. Той въздъхва.
— Добре. Математиката не ви е силната страна. Разбирам. Е, това не е важно. Историята е по-важна от техниката. Колко време? — пита той.
— Колко време какво?
— Колко време сте извън Веригата?
— От около месец.
По лицето му се появява гладно изражение. Зловеща усмивка.
— Това е хубаво — казва той. — Точно на това се надявах. Аз излязох преди три години и половина. Следата ми е изстинала. Но ми трябва някой, който още носи тяхната миризма.
— За какво? — пита Рейчъл.
Бърбънът му идва и той го изпива на една глътка. Става и слага банкнота от петдесет долара на масата.
— Май ще се окажеш права и ще се наложи да си вярваме — казва на Рейчъл. — Него не го харесвам. Непроницаем е. Но ти, ти не си лъжкиня. Да вървим.
Пийт поклаща глава.
— Не мисля. Мисля, че тук сме си добре.
Мъжът прокарва ръка през рехавата си коса и я завързва на опашка.
— Ето какво: след около четирийсет и пет минути ще бъда в пъба "Фор Провинсез" на авеню "Масачузетс" в Кеймбридж. Ще наема една от стаите за частни сбирки отзад. Ще ми я дадат. Редовен клиент съм. Може би ще се видим там. Може би. От вас зависи.
— Какво не е наред с това заведение? — пита Рейчъл.
— Иска ми се да разкажа историята си в малко по-интимна обстановка. И да започнем да обмисляме плана си.
— План за какво?
— Причината, поради която дойдохте тук — отвръща той.
— И каква е тя? — пита Пийт.
— Да скъсаме Веригата, разбира се.
52
Отново се местят. Този път обратно на изток. Този път по-близо до дома: Бостън. Опаковат кашони. Решават какво да запазят, какво да дарят и какво да изхвърлят. На малкия Антъни и на Том Лос Анджелис ще им липсва, но близнаците и Черил така и не успяха да свикнат с града.
Може би в Бостън ще бъде по-лесно. Бащата на Том живее наблизо и е много привързан към внуците си. Както и да е, поредният уикенд за преместване. Черил премества скрина в стаята на близнаците.
Открива снимките, които е направил Оливър на голата Дженифър. Момичето стои пред дома си, а кадрите са заснети най-вероятно от леглото на Оливър.
Тя му показва една снимка и настоява за обяснение. Оливър не може да измисли такова. Но не отрича, че е направил снимката. Черил го нарича малък перверзник и му удря шамар.
— Чакай само баща ти да се прибере — казва тя.
Том се връща с кашони от супермаркета. Доста закъснява. По пътя се е отбил в някакъв бар. Оливър и Маргарет чакат на горния етаж. Чуват Черил да разговаря с Том. Чуват как Том казва: "Боже господи!" Том се качва горе. Хваща Оливър за яката и го сваля от горното ниво на двуетажното легло, след което го блъсва към стената.
— Ти, малък изрод! Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че са ви слагали ЛСД в бебешката храна. Кой знае? Господи, може дори да не сте от мен! — крещи той.
Антъни се е качил на горния етаж, за да гледа представлението. Маргарет го вижда да стои до вратата широко усмихнат. Тази усмивка ще струва на Антъни живота му.
— Беше просто шега — казва Оливър.