— Съжалявам — казва Рейчъл.
Той се усмихва немощно и кимва.
— Беше ужасно. Исках да умра, но имах дъщеря. Заедно преминахме през изпитанието. И то какво изпитание! Отначало си мислиш, че няма да успееш, но оцеляваш. Отне ни пет години. Пет дълги години. Нещата тъкмо бяха започнали да се оправят и тогава…
— Веригата — довършва Пийт.
— Четвърти март 2015. Хванаха Ана, докато се връщала един ден от училище. В Кеймбридж, посред бял ден. Училището беше само на четири пресечки от нас.
— Моята дъщеря отвлякоха от автобусната спирка.
Ерик изважда портфейла си и им показва снимка на момиче с къдрава коса и интелигентно изражение по джинси и тениска.
— Ана беше на тринайсет години, но много свита, много невинна за възрастта си. Уязвима. Когато ми казаха какво трябва да направя, за да я освободят, не можах да повярвам. Как би могло на някого да му хрумне да направи подобно нещо? И все пак направих каквото се искаше от мен. Ана беше държана под земята в мрак четири дни, преди да я освободят.
— О, боже мой!
Ерик поклаща глава.
— Така и не се възстанови от преживяното. Започна да получава гърчове, да чува гласове. След година опита да се самоубие — сряза си вените в банята. Сега е в психиатрична болница във Върмонт. Когато отивам да я видя, понякога дори не ме познава. Собствената ми дъщеря. Има добри и лоши дни. Много лоши дни. Моята красива умна Ана седи с лигавник на гърдите и я хранят с бебешки пюрета с пластмасова лъжица. Веригата разби живота ми и живота на дъщеря ми и оттогава търся начин да я унищожа.
— Има ли как да бъде унищожена? — пита Рейчъл.
— Може би — отвръща Ерик. — Сега е ваш ред да говорите. Каква е вашата история?
Пийт поклаща глава.
— Не, това не е покажи ми твоя, за да ти покажа моя. Както казваш, изобщо не те познаваме…
— Отвлякоха дъщеря ми — прекъсва го Рейчъл. — А аз трябваше да отвлека нечия чужда дъщеря. Оттогава сънувам кошмари. Дъщеря ми е в много тежко състояние психически — казва Рейчъл.
— А ти имаш рак — казва Ерик.
Рейчъл се усмихва и несъзнателно докосва изтънялата си коса.
— Малко неща ти убягват май.
— Освен това си от Ню Йорк — продължава Ерик.
— Може просто да съм фенка на Янкис — отвръща Рейчъл.
— И двете. Освен това си смела фенка на Янкис. Фенка, която не възразява да отнесе омразните погледи на всичко живо в този град.
— Нямам нищо против, стига да са само погледи — казва Рейчъл и успява да се усмихне отново.
— Проучвам образуванието на име Веригата от повече от година — казва той и бутва бележника към Рейчъл и Пийт.
Тя сваля ластика, който го държи затворен, и двамата започват да го прелистват. Бележникът е пълен с дати, имена, графики, наблюдения, препратки, изчисления, записки като за дневник и есета. Всичко е написано с черна химикалка, с миниатюрен паяжинен почерк. Написано е, отбелязват те, с шифър.
— Отначало нищо не можех да намеря. Страхът караше хората да си мълчат. Но когато се разрових по-дълбоко, открих препратки към Веригата в анонимни малки обяви. Открих един-два далечни намека за схемата. Намерих и полицейски доклад за престъпление, в който нещата не се връзваха. Направих ситов анализ, статистическа регресия, верижно моделиране на Марков и анализ на времеви редове. Събрах резултатите и ги регресирах, след което стигнах до няколко извода. Не много, но няколко.
— Какви са те? — пита Рейчъл.
— Мисля, че Веригата е създадена между 2012 и 2014 година. Регресионният анализ сочи като най-вероятна година 2013. Онези, които управляват Веригата, разбира се, искат да вярваме, че тя е древна система, просъществувала не десетки, а стотици години, но според мен това е лъжа.
— Приказките за древен произход я карат да изглежда още по-непобедима — съгласява се Рейчъл.
— Точно така. Но според мен не е древна — казва Ерик и отпива нова глътка от бирата си.
— И аз не мисля, че е древна — казва Рейчъл.
— Какви други изводи си направил? — пита Пийт.
— Ясно е, че създателят на Веригата е високоинтелигентен. Завършил е университет. Има коефициент на интелигентност от ранга на гениите. Ерудит. Вероятно на моята възраст. Вероятно бял мъж.
Рейчъл бавно поклаща глава.
— Не мисля така — казва.
— Проучил съм го. Хищници от този тип най-често действат в рамките на собствената си етническа група. Дори ако приемем, че подбира жертвите си привидно случайно. Той е на моя възраст, а може би и малко по-възрастен.