— Нямаше да кажа това — възразява Рейчъл, но възражението й се изгубва в звънливия смях на Джинджър. Според нея Марти е много забавен.
— Просто се грижа за кожата си — казва Джинджър.
— И как се запознахте вие двамата? — пита Пийт, който също започва да проявява интерес към Джинджър.
— Почти буквално се сблъскахме, докато тичахме в парка — казва Марти.
— И преди го е правил — съобщава й Пийт. — Това се нарича нападение, братко. Някой ден няма да ти мине номерът и ще те затворят където ти е мястото.
Джинджър се смее отново. Според нея и двамата братя са страхотно забавни. Красива е, млада е, има чудесно чувство за хумор и е умна. Освен това има наследствени пари, това е направо всичко, което би могъл да иска Марти от една жена.
— Значи си тукашна, Джинджър, така ли? — пита Рейчъл.
— О, боже, толкова ли ми е ужасен акцентът?
— Не, нямах това предвид. Просто се чудех коя гимназия си завършила. Може да сте учили в едно училище с Марти. Аз не съм оттук.
Марти поклаща глава.
— Не, завършила е гимназия "Инсмут" — казва той. Рейчъл не е чувала за това училище. — В Селскиград — добавя Марти шеговито.
— Бях си направо селянче — казва Джинджър. — Имах късмет да се махна.
Да, да — мисли си Рейчъл. Истинските селянчета не правят докторантура в Бостънския университет. Макар че, ей богу, точно тя не бива да говори така. Харвард. Така, де. Вярно, с частичка стипендия, но все пак.
— И с какво се занимаваш във ФБР? — пита Рейчъл след един бърз поглед към Пийт.
— Профилиране на престъпници? — предполага Пийт.
Джинджър се смее.
— Логично би било, нали? От години се стремя да вляза в Отдела за поведенчески анализ, но Бюрото в безкрайната си мъдрост ме държи в Отдела за борба с икономически престъпления.
— Забавно ли е? — пита Рейчъл.
Известно време си говорят за зли банкери и в момент на затишие Марти пита как върви училището на Кайли. Рейчъл поклаща глава.
— Много стрес й се насъбра.
— Прочете ли онези имейли, които пращат учителите й?
— Да — отвръща Рейчъл. — Не мисля, че трябва да обсъждаме това точно тук.
— Не, разбира се, съгласен съм — съгласява се Марти. — Но ако, ами… Кайли има някакви проблеми, Джинджър работи с психолози и психиатри.
— Вече пробвахме да ходи на психотерапевт — съобщава Рейчъл.
— Познавам няколко много добри професионалисти — казва Джинджър с очевидно желание да помогне. — И в Бюрото, и извън него.
— Стига. Тя се връща — предупреждава ги Пийт.
Въпреки загрижеността на семейството си Кайли е грейнала в усмивка. Поръчала си е някаква откачена смеска с много сметана и шоколад отгоре.
— Трябва да тръгваме — казва Марти.
— Наистина ли? Не може ли просто да поседим малко всички заедно? — моли Кайли.
И те седят на масата до прозореца и си говорят, докато небето навън се смрачава с обещание за сняг. Марти отбелязва, че в Нова Англия Коледата е по-красива, отколкото където и да е другаде. Джинджър се съгласява и обяснява как в ранното си детство е била принудена да живее в Южна Калифорния, което опропастявало Коледата. После добавя:
— Сега ми е жал за всички нещастни хора, които живеят в други части на Щатите през декември. За това време ти трябва голяма елха, студено време, Снупи, пързалящ се по замръзналото езеро…
Рейчъл се усмихва и се опитва да се включи в разговора, но Пийт вижда, че започва да се уморява. Сбогуват се и той ги прибира, двете с Кайли, у дома. Тази вечер Рейчъл не е в състояние да задържи каквато и да е храна в стомаха си. Не може да спи.
Седи в леглото с чаша студен чай в ръка. Отново й хрумва мисълта да се нарани: Егоистично е от моя страна да искам Кайли да живее при мен. Кайли ще е в по-голяма безопасност при Марти и Джинджър, които са направо съвършената двойка.
Ако се беше поддала на рака предишната година, нищо от това нямаше да се случи. За всички щеше да бъде по-добре, ако беше умряла.
58
Те не спират. Сънищата. Мъжът в снега. Страхът. Напикаването. Болките в стомаха. Кайли отслабва все повече с всеки изминал ден. Опитва се да си придава смел вид, но Рейчъл вижда. Рейчъл знае. И тя също отслабва. Топи се. Колкото повече продължава лечението на рака, толкова по-дълъг е възстановителният период.
Трябва да ударят сега.
Пийт е против този план. Той се бори със собствените си демони. Болката се завръща. Той също не успява.
Кошмарите на Кайли. Кошмарите на Рейчъл. Кайли, плачеща зад затворената врата на банята. Пийт, седнал в доджа, за да остане сам. Косата на Рейчъл, падаща с шепи. Кайли, отказваща да спи у приятелки, защото не иска никой да разбере тайната й. Всички са пили от вълшебната бутилка на Алиса с надпис "Изпий ме". Всички са развили червения конец. Всички са паднали през огледалото.