— В прогнозата не казаха ли, че ще вали сняг? — пита тя.
— Може би, да. Най-добре да не сме тук, когато завали.
— Ако искаш да построиш антена за мобилни телефони, къде ще я сложиш? — пита го Рейчъл. — Ти си инженер.
— На високо — отвръща Пийт.
— Тук има ли някаква височина?
— Може би онзи хълм там? — сочи Пийт.
Хълмчето е ниско, може би на десетина метра надморска височина. И на петстотин метра през гъсталака.
— Защо не?
На две трети от пътя са, когато започват да виждат очертанията на антената. Паднала е или може би е потънала частично и се е килнала към земята.
Стигат на върха на хълма задъхани.
Оттук се вижда цялата речна система на Ин, простряла се на запад. Болнаво зелената наносна долина е огромна, вони ужасно и изглежда зловещо, сякаш крие под себе си изгубен пиратски град, който само чака някой да го извади от собствените му миазми.
Сърцето на Рейчъл замира.
Какъв точно е бил планът на Ерик? Какво е очаквал да направят, след като открият най-близката антена до мястото, откъдето са й се обадили от Веригата?
— И сега какво? — пита тя Пийт.
Той поглежда облаците и свежда поглед към часовника си. Пет часът е. Цял ден са прекарали в обикаляне на острова. Студено им е, мокри са и той не иска Рейчъл да прекара цяла нощ в блатата. Не и без съответната екипировка, щом се задава снежна буря.
Има и други проблеми. Тази сутрин сгреши с идеята да си бие само две трети от обичайната доза. По кожата му плъзват мравки. Очите му са сухи. Поти се обилно. Още не е станало съвсем зле, но ще стане. Трябва да си бие дозата. Скоро.
— Как мислиш, да приключим за днес, а? — предлага той.
Рейчъл поклаща глава. Толкова са близо. Тя трябва да ги открие, преди те да дойдат. Няма да имат друга възможност. Трябва да го направят сега.
— Да приключим за днес? — повтаря Пийт.
— И после какво?
— Ще отидем във ФБР. Ще им разкажем всичко. Ще ги оставим те да търсят къщата.
— Ще ни вкарат в затвора.
— Семейство Дънлийви може да решат да не съдействат на полицията — казва Пийт.
Рейчъл поклаща глава.
— Те ще ни помогнат само ако разберат, че с Веригата е свършено.
Пийт кимва.
— Какво е онова до реката, на север? — пита Рейчъл и взима бинокъла на Пийт. — Хижа?
Оглежда постройката.
Тя е на около километър и половина от тях. Голяма стара къща с веранда, която я заобикаля цялата. Между нея и антената няма никакви препятствия.
— Определено си струва да я огледаме — казва Пийт. — Но ще трябва да минем през още един-два потока.
Преминават през леден поток, в който водата им е до бедрата, и продължават през рехава горичка, докато стигат на неколкостотин метра от къщата. Тя е голяма и някои части от нея в близост до реката са качени на колове. До нея има няколко запуснати селскостопански постройки по-навътре в мочурището, на изток. Под верандата, в северната част на къщата са паркирани няколко коли.
Косъмчетата по врата на Рейчъл настръхват. Нещо в това място крещи финал.
— Какво искаш да направим, Рейч? — пита Пийт.
— Хайде да пробваме да се приближим още малко. Ако успеем да видим номерата на колите…
— Ще трябва да пълзим. Да се придържаме ниско над земята. Тук няма толкова много растителност, може да ни видят — казва Пийт.
Рейчъл мята пушката си на рамо, допива си водата и запълзява след Пийт към къщата. Теренът е влажен, обраснал с къпини, трънаци и храсти пясъчни сливи. След трийсет секунди и двамата са изподрани до кръв. Започва да вали сняг. На сто метра са.
Постройката е грозна, ъгловата, с разностилни пристройки от различни епохи с различни видове дървесина. Неотдавна е била разширена, за да смести още две стаи, както изглежда, на втория етаж.
Пийт изважда бинокъла и се опитва да разчете номерата на колите под къщата, но не успява да различи символите.
— Рейчъл, ти виждаш по-добре, можеш ли да ги разчетеш?
Тя оглежда колите. Има мерцедес, два пикапа и тойота.
После вижда някой да излиза на верандата.
— Кайли! О, боже мой! — изпищява тя.
Трескаво се изправя на крака и се затичва към къщата.
— Какво става, по дяволите? — вика Пийт изумен.
Тя има двайсет метра преднина, но Пийт я настига за секунди. Събаря я и тя пада зад един стар пън.
— Какви ги вършиш, по дяволите? — пита Пийт и я обръща с лице към себе си.
Тя се бори яростно, за да се освободи.
— Хванали са Кайли! Хванали са я! Видях я на верандата — казва Рейчъл, останала без дъх.
Пийт поглежда над пъна към верандата. Там няма никого.