— Ето — рече той и пъхна надрасканото писмо в ръката на съдружника си. — Ти само ще предадеш това и всичко ще се нареди.
Хъчинсън го прочете набързо и го сложи на масата.
— Отде знаеш, че брат й ще се съгласи на това кошмарно пътуване дотук? — поиска да знае той.
— О, ще го направи заради мен… и заради сестра си — отговори Пентфийлд. — Знаеш ли, той никога не е виждал зор и аз не бих я оставил само на него. Но ако ти си с тях, пътуването ще е леко и сигурно. Щом стигнеш там, ще отидеш при нея и ще я подготвиш. После можеш да си продължиш на Изток, при твоите хора, а напролет тя и брат й ще бъдат готови да тръгнат с теб. Ти ще я харесаш веднага, сигурен съм в това, а като видиш ей туй тука, ще я познаеш още от пръв поглед.
С тези думи той отвори капака на часовника си и показа залепената на вътрешната му страна снимка на една девойка. Кори Хъчинсън я погледна и в очите му блесна възхищение.
— Мейбъл й е името — продължи Пентфийлд. — И няма да е зле да знаеш как да намериш къщата. Щом стигнеш във Фриоко, вземи файтон и кажи само „Домът на Холмс, Мирдън авеню…“. Съмнявам се, че ще е нужно да споменаваш Мирдън авеню. Файтонджията ще знае къде живее съдията Холмс.
— И виж какво — продължи Пентфийлд след кратка пауза, — много намясто ще е да ми купиш някои дреболии, която… ъъъ…
— Които един женен човек трябва да има в дома Си — изтърси с усмивка Хъчинсън. Пентфийлд му се захили в отговор.
— Точно така, салфетки и покривки, чаршафи и калъфки за възглавници и така нататък. А би могъл да вземеш и някой хубав сервиз. Нали знаеш, може да й бъде трудно да свикне на тия наши работи тук. Можеш да ги изпратиш с параход през Берингово море. И слушай, какво ще кажеш за едно пиано?
Хъчинсън от все сърце одобри това хрумване. Не
желанието му се беше стопило и възложеното поръчение започваше да му харесва.
— Бога ми, Лорънс — каза той, когато двамата приключиха съвещанието и се изправиха на крака, — аз ще го доведа това твое момиче и още как! Ще готвя, ще се грижа за кучетата и за това нейно братле ще остане само да мисли за удобството й и да прави за нея това, което съм забравил да направя аз.
На другия ден Лорънс Пентфийлд му стисна ръката и остана да го гледа как тича с кучетата и изчезва нагоре по замръзналия Юкон, на път към Солената вода и Оттатък. Пентфийлд се върна в мината си на Бонанза, която беше станала многократно по-безрадостна отпреди, и смело се приготви за дългата зима. Чакаше го работа, да наглежда работниците и да проучва изкопите по извивките на непостоянната златоносна жила; но работеше без сърце. Нито влагаше сърце в коя да е работа, докато не започнаха да се издигат стените от дървени трупи на нова хижа на хълма зад мината. Беше великолепна хижа, построена богато вътре, с три удобни стаи. Всяка греда беше одялана четвъртито на ръка и огладена — скъпа прищявка, когато на секачите се плаща по петнадесет долара на ден; но на него нищо не му се виждаше прекалено скъпо за дома, в който щеше да живее Мейбъл Холтц.
Занимаваше се със строежа на хижата и пееше:
„Да знаеш, скъпа, как душата ми се моли със тебе да се събереме двама!“ И още — сложи календар над масата и първото нещо всяка сутрин беше да зачеркне изминалия ден и да преброи колко дни остават до пролетта, докато съдружникът му се появи забързан надолу по леда на Юкон. Друга прищявка беше .да не позволява на никого да спи в новата хижа на хълма. Тя трябваше да бъде запазена свежа за обитателката си, както свежи бяха гладко одяланите
трупи; и когато беше готова, Пентфийлд сложи катинар на вратата. Никой не влизаше вътре освен самия него, а той обикновено прекарваше там дълги часове и излизаше с необикновено сияещо лице, а в очите му грееше радостна топла светлина.
През декември получи писмо от Кори Хъчинсън.. Току-що бил видял Мейбъл Холмс. Тя била точно такава, каквато трябвало да бъде, за да стане съпруга на Лорънс Пентфийлд — пишеше той. Беше
във възторг и от неговото писмо кръвта се разигра в жилите на Пентфийлд. Последваха нови писма едно подир друго, а случваше се, когато няколко пратки се застигаха, и по две-три наведнъж. И всичките бяха в същия дух. Кори току-що се бил върнал от Мирдън авеню, Кори ей сега отивал на Мирдън авеню;
или Кори в момента бил на Мирдън авеню. И той се бавеше и бавеше в Сан Франциско и дори не споменаваше за отиването си в Детройт.
Лорънс Пентфийлд започна да мисли, че съдружникът му прекарва в компанията на Мейбъл Холмс твърде много време за човек, който отива на Изток да се види с родителите си. Дори се улавяше понякога това да го тревожи, макар че то щеше да го тревожи повече, ако не познаваше Мейбъл и Кори толкова добре. В писмата на Мейбъл, от друга страна, също се говореше много за Кори. Освен това в тях прозвучаваше нотка на плахост и нежелание във връзка с пътуването по леда и сватбата в Доусън. Пентфийлд в сърдечните си отговори се смееше на страховете й, които приемаше по-скоро само като физически страх от опасностите и трудностите, отколкото като опасения, събудени от моминска скромност.