Не след дълго бедрата ѝ горяха, а глезените ѝ омекнаха - пътеката беше започнала да се изкачва.
- И в земите на моя род имаше един Кладенец на произхода - поде тя, след като се увери, че наклонът не представлява трудност за Изьолт. - Само че беше пресъхнал.
- Да - отвърна Иврен. - Така е - остават само два непокътнати Кладенеца. От петте само Кладенецът на ефира в Карауенския манастир и Кладенецът на огъня в Азмир все още са живи. Изворите им бликат, дърветата цъфтят целогодишно, а водите им са целебни. Макар че разправят...
- Започват стъпалата - лавна Мерик.
- ...че ако Каар Ауен се завърнат, останалите Кладенци ще възвърнат силата си и изворите им отново ще бликнат.
Сафи присви очи към гладките стъпала, по които бе заскачал Мерик, и се опита да си спомни историите от детството си.
- Колко Каар Ауен е имало преди смъртта на последните двама?
- По наши изчисления поне деветдесет - рече Иврен, - но пазим Паметни записи за четирийсет двойки.
- Записите - намеси се Мерик снизходително - не значат, че са съществували.
- Паметните записи - възпротиви му се Иврен - означават точно това. Една Сестравзоровеща прехвърли записите право от труповете на Каар Ауен.
- Само че Паметните записи биха могли да са фалшификат, лельо Иврен. Хайде, ако си приключила с басните, време е да пазим тишина.
- Та тук няма изход - рече Сафи.
На трийсет стъпки пред тях, осветена от слаб слънчев лъч, се виждаше единствено гладка стена.
- Чудна работа, принце.
Той не отвърна на предизвикателството ѝ, затова тя продължи на пръсти след него, докато и двамата не достигнаха до стената... а той най-сетне не ѝ проговори. Слънцето разкриваше бегло чертите на лицето му.
- Трябва да бутнем заедно - прошепна той, облегна рамо о стената и долепи длан до нея.
Сафи зае същата поза с другото си рамо.
- Едно... - зашепна той. - Две... Три.
Сафи натисна. Мерик също. После по-силно. После още по-силно. Сафи изсъска:
- Нищо не става!
Разбира се, в мига, щом не особено тихото възклицание се отдели от устните ѝ, стената се придвижи напред със стържене и въздухът се раздвижи.
А тя се изтърколи в свят на мъртви дървета и посивяла земя. Мерик също залитна, но в идиотски опит да се задържи се хвана за движещата се каменна врата, която просто го преметна и той падна по гръб.
Тя се стовари отгоре му и блъсна гърди в неговите. И двамата изпуфтяха, а Мерик простена от болка.
- Какво? - тросна се тя и се опита да се отблъсне от него.
Ръката ѝ се беше заклещила под тялото му и при всяко дръпване нейното се долепяше до него.
В жилите ѝ пламна огън. На предишния ден се беше озовала близо до него по време на свадата им, но сега се чувстваше... другояче. Усещаше всяка част на тялото му. Извивката на хълбоците му, мускулите по гърба му... мускули, в които пръстите ѝ сякаш настояваха да се вкопчат. Случайно. Напълно случайно.
Тя си даваше ясна сметка и за факта, че Иврен се смееше, а Изьолт беше зяпнала - което далеч не подобаваше на една нишковеща. Преди обаче да им нареди да ѝ помогнат, Мерик извъртя глава и стегна стомах под нейния.
- Слизай от мен!
Ръмжащият му глас избумтя в гръдния ѝ кош, но тя не намери време да изджавка нещо в отговор, тъй като смехът на Иврен утихна... а на поляната проскърца дърво.
Иззад избелелите борове изникнаха върховете на двайсет стрели, а Изьолт пророни:
- Ох, Сафи. Нали ти каза да мълчиш.
ТРИДЕСЕТ
Мерик очакваше войниците с лъковете - наистина ги очакваше. Онова, което не беше очаквал, обаче беше, че на предводителя им, майстор-ловец Йорис, ще му бъде нужно толкова време да ги отзове.
Или че докато това стане, Сафия фон Хастрел ще лежи отгоре му.
Изьолт и Иврен - леля му с ниско нахлупена качулка - бяха облегнали гърбове в стените на пещерата, вдигнали ръце. Мерик се стараеше всячески да не дава вид, че е приклещен под Сафия. Че краката му са вплетени в нейните, че щом се повдигнеха, гърдите му опираха в доста по-меките нейни, че нещо друго, а не ноктите ѝ, го дращеха по гърба и че нейните буреносно сини очи са на няколко пръста от неговите.
Именно очите ѝ бяха главният виновник - причината гневът му винаги да изскача на повърхността. Той обаче не възнамеряваше да отприщи магията си, независимо че му се искаше да го направи до болка. Независимо че му се искаше да я обърне и...
Ноден да му е на помощ.
В гърлото му заклокочи стон и той се примоли земята да се отвори и да го погълне.