Сафия взе смущението му за смях.
- Това смешно ли ти се струва? Защото на мен хич не ми е смешно, принце.
- Нито пък на мен - отговори той. - И ти казах да пазиш тишина.
- Не, каза ми да бутна. Което и направих... само че ти падна. Къде остана безценното ти вещерство ?
- Явно съм го забравил на борда на „Жана“ - той стегна корем и вдигна лице до нейното. - Заедно с поносимостта ми към непрекъснатото ти опяване.
Ако останеше гневен, нямаше да му се налага да мисли за формата на устните ѝ. И как щеше да се почувства при допира им до неговите.
Тя присви очи.
- Ако мислиш, че това е опяване, те чака голяма изненада...
- Ваше Височество? - прогърмя нечий глас. - Нима очите ми съзират кралския потомък на Нубревна, сгушен под дамата? Свалете оръжията, момчета.
Стрелите сред дърветата се отпуснаха като една. Мерик мигновено отблъсна Сафия от себе си и се надигна на крака.
Щом тя също стана, Изьолт и Иврен се приближиха, заели отбранителна поза, докато „момчетата“ на Йорис се процедиха между дърветата начело с предводителя си.
Йорис беше слаб мъж с три пръста на лявата ръка - говореше се, че останалите били отхапани от морска лисица.
- ‘Матска измет - цъкна той по посока на Изьолт и се изплю в краката ѝ. - Връщай се в Пустотата.
Изьолт едва успя да сграбчи Сафия, преди тя да му се нахвърли.
- Ще ти дам аз една Пустота - заръмжа тя, - проклет, адски...
Шестима от войниците на Йорис насочиха лъковете си към нея, а между мъртвите борове се показаха още стрели.
Мерик вдигна ръце.
- Успокой ги, Йорис.
Беше се надявал на по-радушна среща с един от идолите от детството си.
- Стрелите няма да отърват кожите ви - зафуча Сафия. - Ще ги нарежа с нож...
- Стига - сряза я Изьолт.
Мерик не я беше чувал толкова ядосана.
- Нишките му са безвредни.
Това накара Сафия да си затвори устата, макар че тя все пак се изпречи пред Изьолт.
- Свалете лъковете - заповяда Мерик по-високо. И по-ядно. - Аз съм Принцът на Нубревна, Йорис... не някой бандит.
- А това кой е?
Йорис кимна към Иврен, която все още държеше качулката си ниско нахлупена, готова за бой.
Той даде знак и един от войниците протегна лък и бутна качулката ѝ.
- Здравей, майстор-ловецо - рече тя провлечено.
- Ти... - изръмжа Йорис и изблъска Мерик от пътя си. -Изменницата на Нихар. Не си добре дошла тук.
Мечът ѝ изсвистя от ножницата в същия миг, в който Мерик извади сабята си - и я опря в гърба на стария воин.
- Ако нагрубиш още някого от дружината ми, майстор Йорис, ще те намушкам.
Той бутна острието напред, докато ризата на Йорис не се опъна. Това беше прекалено, а Йорис беше наясно колко бързо кипва гневът на Нихар.
- Иврен е визер на Нубревна и сестра на краля, така че ще се отнасяш към нея с нужното уважение.
- Тя се отказа от титлата си, щом прие карау...
Ботушът на Мерик се заби в коляното на Йорис. Мъжът се свлече на земята, а всички наоколо опънаха лъковете.
Йорис обаче избухна в смях - звук, който напомняше трошене на камъни. Той вдигна глава.
- Ето това е принцът, когото помня. Просто трябваше да проверя дали не си омагьосан от ‘матчето - това е. Това е всичко.
Той продължи да се смее, след което с лекота се изправи.
Лъковете и стрелите се отпуснаха едновременно, а Йорис се поклони елегантно.
- Позволете на скромния ви слуга да ви придружи до новия ви дом.
- Нов? - повдигна вежди Мерик и прибра сабята в ножницата.
На лицето на Йорис се изписа хитра усмивка.
- Ноден е благосклонен към нас тази година, Височество, а само глупак не би приел даровете Му.
Утринното слънце приличаше над Мерик, а сянката му се виеше зад него и пълзеше по избелелите от лъчите борови дънери и по прашната, жълтеникава земя. Сафия се държеше на десет крачки по-назад, близо до Изьолт, а Иврен вървеше последна.
Той с облекчение установи, че стига да не чуваше и виждаше домната, почти не я забелязваше.
И стига тя да не лежеше отгоре му.
Все пак хвърляше по някой поглед на всеки няколко минути, за да се увери, че жените не изостават. Изьолт не се оплакваше и не ги бавеше, но все още не беше напълно оздравяла. Лицето ѝ беше непроницаемо като сняг, но въпреки това си личеше, че е стиснала челюсти.
Да, обаче когато беше изненадала Мерик с чудатите си въпроси на борда на „Жана“, видът ѝ беше доста свиреп, като сега. С една дума, човек трудно можеше да разбере какво точно чувстваше тя... и дали изобщо чувстваше нещо.