Изьолт стана, Сафи понечи да я последва... но после се спря. Обърна се към Мерик, който се беше втренчил в нея.
- Бих искала да ида с тях - рече тя. - Но няма да го правя, ако смяташ, че излагам споразумението на риск.
Той се поизправи, сякаш изненадан, че се е загрижила за договора. И за него.
- Договорът надали ще пострада. Само че...
Той се доближи, пресегна се мъчително бавно и обви лявата ѝ китка с пръсти. Тя не се възпротиви, затова той вдигна ръката ѝ с дланта нагоре.
- Ако опиташ да избягаш, домна - говореше с нисък глас, от който гърдите ѝ затрептяха, - ще те намеря.
- Ами? - тя изви вежда, преструвайки се, че не усеща допира му. И че коремът ѝ не пърха и не се свива от гласа му. -Обещаваш ли, принце?
Той се засмя лекичко и прокара пръсти по опакото на ръката ѝ. Палецът му остави огнена диря по дланта ѝ... После той я пусна, без да става ясно защо изобщо я беше хванал.
- Обещавам, домна Сафия.
- Сафи - рече тя и със задоволство отбеляза, че гласът ѝ беше спокоен... както и че Мерик се усмихваше. - Наричай ме „Сафи“.
След това тя се поклони с глава веднъж и излезе от каютата след Изьолт и Иврен на път към Кладенеца на произхода в Нубревна.
Пътеката до Кладенеца на водата не беше лесна и Изьолт се изтощи до смърт, още преди да оставят зад гърба си Дара на Ноден. Дори се съмняваше, че Иврен всъщност вървеше по истинска пътека. Беше стръмна, обрасла с пареща коприва (в която Сафи се навря и нададе могъщ вой), а насекомите и птиците вдигаха такава врява, че Изьолт се притесни да не би гръдният ѝ кош да се пръсне от вибрациите.
Най-трудната част обаче беше стръмното изкачване до върха между двата хребета, на който се намираше Кладенецът на произхода. С помощта на Сафи и на Иврен обаче тя най-сетне изкачи хълма от черна скала и затаи дъх.
Намираше се край Кладенец на произхода. Кладенецът на водата във Вещерия. В карауенската книга имаше негова илюстрация, но това тук, истинският Кладенец...
Беше толкова по-въздействащ на живо. Една картина не би могла да улови всички подробности, отсенки и движения на мястото.
Край тясното корито на равно разстояние бяха разположени шест кипариса (макар и изсъхнали и оголели); водата вътре беше кристалночиста и разкриваше ясно скалистото дъно. В книгата ѝ пътеката от каменни плочи около Кладенеца беше изобразена сива, но тук Изьолт забеляза, че всъщност беше в милион оттенъка на древен бял цвят. Отвъд каменния ръб на Кладенеца се простираше Яданско море, синьо и безбрежно, но учудващо спокойно. Съвсем ефирен солен ветрец нежно къдреше повърхността на Кладенеца.
- Няма нищо общо с Кладенеца на земята - заяви Сафи.
Изражението и нишките ѝ издаваха почитание, каквото със сигурност струеше и от Изьолт.
Иврен изсумтя в съгласие.
- Всеки Кладенец е различен. Онзи в Карауенския манастир се намира на висок връх в Сирмайските планини; вечно покрит със сняг. И дърветата са борове, не изсъхнали кипариси - тя повдигна вежди въпросително към Сафи. -Как изглежда Кладенецът на земята?
- Беше под една козирка - погледът на Сафи се зарея и тя се пренесе в миналото. - Имаше шест бука, както и водопад, който го пълнеше. Той обаче потичаше само при дъжд.
Иврен кимна с разбиране.
- Същото е и тук - тя посочи каменната преграда, която разделяше източния хребет на две. - Това се вливаше в реката, но сега има вода само при буря.
- Може ли да погледнем? - попита Изьолт.
Беше ѝ любопитно да види каньона. В книгата не се споменаваше нищо за него.
- Не искаш ли първо да си починеш? - повдигна вежди Сафи, а нишките ѝ добиха разтревожен оттенък. - Или да опитаме да те излекуваме ?
- Да - намеси се и Иврен, сложи ръка през рамото на Изьолт и я отведе до пътечката, която влизаше във водата. - Хайде да те съблечем и да те потопим в Кладенеца.
- Да ме съблечете?
Изьолт усети как кръвта напуска страните ѝ. И запъна пети на плочите.
- Не само раната ти има нужда от почистване - настоя Иврен и я побутна напред. - Освен това, ако в Кладенеца е останала някаква магия, е добре да я попиеш с възможно най-голяма част от кожата си.
Монахинята се замисли за кратко, след което добави:
- Ако предпочиташ, може да останеш по бельо.
- И аз ще се съблека - предложи Сафи и хвана пешовете на ризата си. - Ако някой се появи - ризата покри главата ѝ и заглуши гласа ѝ, - ще затанцувам, за да отвлека вниманието.
Изьолт се изкиска пискливо.
- Добре. Печелиш - както обикновено.
Сафи вече беше метнала ризата си на плочите, когато Изьолт се зае с копчетата на своята. Не след дълго и двете бяха останали само по бельо, а на шиите им блестяха нишкокамъните им. Сафи помогна на Изьолт да седне на брега... ох, водата беше ужасно студена... Иврен също се съблече.