Монахинята навлезе в Кладенеца, почти без да вдигне вълнички с настръхналата си кожа.
- Подай ми ръка, Изьолт. Ще притъпя болката ти, за да можеш да плуваш.
- Да плува? - изскимтя Сафи. - Защо ѝ е да плува?
- Лечебните свойства са най-силни в средата на Кладенеца. Ако успее да докосне извора му, може да се излекува напълно.
Сафи пое лявата ръка на Изьолт.
- Ще ти помогна да достигнеш дъното. Не съм се борила с морски лисици, за да се откажа от едното просто плуване.
Въпреки че Изьолт не беше особено въодушевена от идеята за плуването, тя подаде ръка на Иврен. Скоро познатата топлина се просмука в мишницата, раменете и пръстите ѝ и тя усети, че бръчките по лицето ѝ се изглаждат. И че дробовете ѝ се изпълват с повече въздух, отколкото бяха поемали в последните часове.
Тя разкърши рамене. И изпъна ръка. После изпусна престорено отчаяна въздишка.
- Де да имаше камъни, които да притъпяваха болката толкова лесно.
Иврен смръщи чело.
- Има. Нали използва един за... о... О... Това беше шега.
Изьолт изви устни в усмивка: монахинята започваше да разбира чувството ѝ за хумор. Сафи се изхили. После се оттласна в кладенеца и я дръпна след себе си. Двете заритаха непохватно към средата сред буря от пръски.
- Само се дръж - извика Сафи, - а аз ще те дръпна към дъното.
- Ще се справя и сама.
- Не ме интересува. Може да не усещаш болката, но тя не е изчезнала. Хайде, поеми си дъх.
Изьолт пое въздух и изду гърди...
Сафи се гмурна под нея и я повлече във вихъра от издишани мехурчета. Изьолт отвори рязко очи и се насочи надолу с тромав ритник с крака.
Така и не разбра как точно двете със Сафи определиха къде точно е изворът. Кладенецът беше един свят от камък, камък и пак камък. Въпреки това обаче нещо вътре в нея оживя. Жилка, която се навиваше все по-плътно... стига Изьолт да плуваше в правилната, истинска посока.
Налягането нахлу в ушите ѝ, а очите ѝ затуптяха. При всяко ритване водата около кожата ѝ ставаше все по-студена и тя все по-трудно успяваше да се задържи за Сафи. Още преди да са преполовили пътя си, дробовете ѝ взеха да горят.
А после се озоваха на дъното и Сафи се протегна към скалата. Изьолт също...
Пръстите ѝ напипаха нещо. Не го виждаше, но почувства силата му - като напрежение, - която обля тялото ѝ.
Блесна червена светлина. И отново - по-ярко. И двата им нишкокамъка замигаха.
Внезапно се разнесе трясък, който връхлетя Изьолт.
Тласна я встрани и изкара въздуха от дробовете ѝ. Тя обаче не пусна Сафи, нито пък Сафи пусна нея. Двете се понесоха към повърхността, тласкани от водата. И от мощния грохот, който все още тресеше всичко около тях.
Изскочиха на повърхността. Към брега се бяха надигнали вълни. Изьолт взе да плюе и да се върти, напълно объркана от внезапно кипналия Кладенец. И от мощта, която струеше през тялото ѝ.
Изведнъж до нея изплува сива глава.
- Хайде!
Иврен мушна ръка под тази на Изьолт и я повлече към брега.
- Какво става? - викна Сафи зад тях.
- Земетресение - обясни Иврен и продължи да плува уверено.
Краката на Изьолт докоснаха камъните и тя стъпи. Иврен и Сафи също. Водите на Кладенеца около тях продължаваха да бушуват, да плискат, да се въртят и да бълбукат.
- Трябваше да ви предупредя - рече Иврен задъхано. -От време на време има трусове.
Водата взе да се успокоява, а земята най-сетне застина. Изьолт обаче едва го забеляза, тъй като беше приковала очи в нишките на Иврен. Не бяха в очаквания цвят на страх от земетресението и дори на тревога за безопасността на момичетата.
Нишките ѝ сияеха в ослепителното розово на залеза. Почитание.
Двете тръгнаха да излизат от водата; на Изьолт ѝ се стори, че забелязва сълзи в тъмните очи на монахинята.
Сафи я стисна за рамото и отвлече вниманието ѝ от Иврен.
- Добре ли си?
- О... Хм...
Изьолт протегна ръка и се съсредоточи върху движението на мускула и на ставите.
- Да. Чувствам се по-добре.
Всъщност цялото ѝ тяло се чувстваше по-добре. Имаше усещането, че може да тича с километри и да издържи и най-тежките тренировки на Хабим.
А и щом насочи вниманието си върху себе си, установи, че излъчва някаква необичайна, безгранична радост - която съвпадаше почти напълно с ритъма на вълните около прасците ѝ. И с вятъра, който повяваше над Кладенеца. Както и с виещата се в нишките на Иврен радост.