- Моля те - рече ѝ той. - Моля те, недей да спориш. Това е най-разумният план...
- Не затова - прекъсна го тя. - Просто... Имам чувството, че никога повече няма да те видя.
В гърдите на Мерик зейна дупка и за част от секундата той остана без думи. После взе лицето ѝ в ръце и я целуна. Нежно. Бързо. Просто.
Тя се отдръпна първа, прехапа устни и посегна към пешовете на ризата му. Загащи ги и приглади памучния плат.
- Излъгах те, да знаеш. Не си последният, когото бих избрала.
- Сериозно?
- Да - тя се ухили дяволито и зъбите ѝ проблеснаха. - Предпоследният си. Или пред-предпоследният.
В стомаха на Мерик се надигна смях, тръгна към гърлото, но преди той да измисли нещо остроумно в отговор, тя се отдръпна и рече:
- Безопасни пристани, Мерик.
- Безопасни пристани - отвърна той простичко.
После Мерик Нихар се приближи до скалата, прекрачи през ръба и полетя.
Сафи не проследи отдалечаването на Мерик. Нуждата да бърза я пришпори - както и пресният спомен за кръвовещия. Начинът, по който я беше открил... Начинът, по който очите му се наливаха с червено.
Косъмчетата по ръцете ѝ настръхнаха. По гръбнака ѝ пропълзяха студени пръсти.
Тя се запровира през гората, все по-бързо... и по-бързо, докато не се затича, докато не препусна. Листата на папратите я пердашеха през ръцете, сипейки спори наоколо. Не беше за вярване, че само преди миг двамата с Мерик бяха минали оттук.
Тя изскочи в лагера и го завари вече събран, а конете - оседлани. Иврен връзваше постелките на дисагите, а Изьолт затягаше оглавника на петнистия кон. Конете клатеха глави - готови за езда, въпреки дългия преход на предишния ден.
Щом чу ботушите ѝ, Изьолт се врътна към нея.
- Тръгвате... без мен? - изрече Сафи задъхано.
- Чухме барабаните - обясни Изьолт, дозатегна оглавника и той издрънча. - Иврен ми преведе съобщението.
- Къде е Мерик? - попита Иврен.
Тя се дръпна от дисагите, стиснала в ръка наметалото, препасала здраво ремъка си през гърди.
- Отлетя на „Жана“ - отвърна Сафи. - Ще се опита да отклони марсточаните.
Изьолт повдигна вежди едва забележимо.
- Значи няма да яздим на север? Няма да опитваме да избягаме?
Сафи тръсна отсечено глава и се приближи до огъня.
- Все още можем да достигнем Лейна преди тях - тя засипа живите въглени с прах и пепел с крак. - После може да избягаме на север.
- Е, тогава скачайте на конете - нареди Иврен.
- Сафи, може да яздиш с мен...
- Не. И двете ще яздите сами - Иврен се заметна с наметалото и закопча токата с умело, механично движение. - Аз ще изчакам тук и ще спра Едуан.
Напрегнато мълчание. Последвано от думите на Изьолт:
- Моля ви, не го правете, монахиня Иврен.
- Моля ви - присъедини се и Сафи. - Ще го надбягаме...
- Да, но не можете - прекъсна я Иврен с решителен глас. - Едуан е по-бърз и от кон, ще ви настигне, накъдето и да тръгнете. Ще намеря лесно за отбрана място по пътеката и ще направя всичко възможно да го забавя.
- Да го забавите? - повтори Изьолт. - Не да го спрете?
- Едуан не може да бъде възпрян, но поне може да бъде вразумен. А ако се наложи - тя потупа двата си останали ножа; токата издрънча, - тези не са само за показ.
- Ще ви убие - възпротиви се Сафи.
Пределно ясно ѝ беше, че нямаха време за губене, но не можеше да допусне Иврен да постъпи толкова глупаво.
- Моля ви, послушайте думите на Мерик и елате с нас.
Лицето на монахинята се вкамени и когато заговори, в гласа ѝ се беше прокраднала остра нотка на нетърпение. И на обида.
- Мерик забравя, че съм монахиня, обучена за битки. Ще се изправя срещу Едуан сама, а вие двете ще тръгнете към Лейна с конете. Хайде, качвайте се.
Тя подаде вдървено ръка на Сафи. Тя не се нуждаеше от помощ, но все пак я прие.
После Иврен помогна и на Изьолт да се качи на своя кон, отвори решително дисагите и извади сигналния камък. Той проблясваше в сивкаво, като просветляващото небе над главите им. Тя пророни: „Сигнал“ и вътрешността му лумна в ярка синя светлина.
- Така Мерик ще може да ви намери - тя подаде камъка на Сафи. - Извадете го, щом пътеката ви тръгне по брега.
Сафи я измери с поглед - сивите ѝ коси се развяваха на утринния бриз, украсени в сапфиреносиньо от светлината. Тя разтвори пръсти и пое тежкия кварц.
Иврен кимна спокойно. След това свали колана с меча си.
- Изьолт, вземи сабята на Мерик. Вързана е за седлото на петнистия кон. Сафи, ти получаваш това - тя положи ножницата с острието в скута ѝ. - Все пак карауенската стомана е най-добрата.
Сафи преглътна. Дребната шега я накара да осмисли момента и тежкото прозрение колко много хора рискуваха живота си, за да ѝ позволят да стигне до Лейна, за да може Мерик да получи търговското си споразумение.