И в момента изглеждаше леко удивен - вдигнал високо вежди, впил блестящите си очи в лицето ѝ. Той се приближи до нея, а Гречя не се и опита да го спре. Вместо това Алма скочи на крака и изсъска на Изьолт:
- Стани.
Тя се изправи, макар че не разбираше защо е длъжна да го прави. Гречя беше предводителка на племето, не този сладкогласен пурист, който сееше разногласия още в детството ѝ. Защо не седнеше той?
Корлант спря пред нея. Нишките му проблясваха със зелено любопитство и охрено подозрение.
- Помниш ли ме?
- Разбира се - отвърна тя, скръсти ръце в полите си и вдигна глава, за да го погледне в очите.
За разлика от останалите членове на племето, той беше висок точно колкото си спомняше и дори носеше същата мрачна кафява роба и същия зацапан златен синджир около врата си.
Несполучлив опит да си докара вид на пуристки духовник. Изьолт вече беше видяла достатъчно истински духовници, обучени в истински пуристки средища, и ѝ беше ясно колко далеч е Корлант от тях.
Въпреки това обаче Алма и Гречя явно му засвидетелстваха почит. И си разменяха тревожни погледи зад гърба му, докато той оглеждаше Изьолт.
Той закрачи наперено около нея, изследвайки я с поглед. Косъмчетата по ръцете ѝ настръхнаха.
- Външният свят е оставил оттенъка си върху теб, Изьолт. Защо се върна?
- Този път възнамерява да остане - вметна Гречя. - Отново ще заеме мястото си като моя чиракиня.
- Значи си я очаквала? - нишките на Корлант потъмняха враждебно. - Не си го споменавала пред мен, Гречя.
- Не беше сигурно - изчурулика Алма и грейна жизнерадостно. - Добре знаете, че Гречя не обича да разтяга тъканта на селището, ако може да го спести.
Корлант изсумтя и премести вниманието си на Алма. Нишките му отново се засукаха в охрено подозрение, а дълбоко под него - сластно люляково. После очите му пронизаха Гречя и сластта изригна ярко.
Стомахът на Изьолт се сви. Когато замина, нещата не стояха така. В детството ѝ Корлант беше досадник, който дърдореше за опасностите и греховете, свързани с вещиците. И непрекъснато повтаряше, че истинската отдаденост на Луната майка се състои в отказването от магията. И в изкореняването ѝ.
Изьолт обаче не му обръщаше внимание, както правеха и останалите от племето. Вярно, Корлант се навърташе покрай дома им и умоляваше Гречя да се заинтригува от него. Дори я беше попитал не иска ли да му стане съпруга - макар че тя не можеше да се жени. В номатските племена можеха да се женят само сърценишките, а нишковещиците нямаха сърценишки.
Отначало Гречя пренебрегваше опитите му да се сближат. След това беше обяснила разумно, посочвайки племенните закони на номатците, както и правилата на Луната майка. По времето, когато Изьолт напусна племето обаче, Гречя вече заключваше вратите нощем с железни катинари и плащаше на двама местни в сребро, за да държат коварния Корлант далеч.
При последното ѝ посещение обаче Корлант беше изчезнал - тя беше решила, че си е тръгнал завинаги. Явно обаче случаят не беше такъв - и явно нещата се бяха променили. По някакъв начин той държеше козовете.
- Предупредих племето за пристигането на Изьолт -рече той и изпъна гръб до пълната си височина. Главата му почти опря в тавана. - Добре е скоро да започнем Приветствието.
- Колко си съобразителен - рече Гречя.
Изьолт обаче забеляза потръпването на челюстта на майка си. Гречя беше уплашена. Истински уплашена.
- Завръщането на Изьолт ме разсея - продължи тя - и съвсем забравих за Приветствието. Ще трябва да я преоблечем...
- Не - отсече Корлант.
Той се врътна отново към Изьолт; в очите му грееше жестокост, а нишките му отново станаха враждебни.
- Нека племето я види точно каквато е - опетнена от външния свят.
Той подръпна чирашкия ръкав на Изьолт и тя се насили да склони глава.
Може и да не беше способна да разчете майка си или Алма, но разчиташе Корлант. Той искаше контрол; искаше подчинението ѝ, затова коленете ѝ изпукаха в непохватен реверанс, а тя успя да изкурка. Стонът поде от стомаха ѝ и тя стисна корем с ръце.
Звучеше ужасяващо престорено и за частица от секундата Изьолт за пореден път си каза, че Сафи трябваше да е тук с нея. Тя щеше да се справи с това, без да ѝ мигне окото.
Обаче Алма не даде да се разбере, дори да беше доловила, че Изьолт се преструва. Просто се завтече към нея.
-Добре ли си?
- Лунният ми цикъл - простена Изьолт.
Тя кръстоса очи с Корлант и със задоволство забеляза, че нишките му вече бяха побледнели от погнуса.