Изьолт изпусна въздишка, като внимаваше да не раздвижи глава, докато Гречя работеше с ножиците: щрак-щрак-щрак.
- Ка-какво... - започна тя и се ужаси от заекването си.
Мигновено почувства неодобрението на майка си, мигновено долови неизбежния укор: „Контролирай езика си.
Контролирай ума си. Една нишковеща не заеква“.
- Какъв - изтърси тя най-накрая - е този Кукловод?
- Млада нишковеща.
Ножиците тракаха по косата на Изьолт - по-силно, по-бързо. Косата ѝ се сипеше по пода като пясък.
- Всеки от преминаващите номатски кервани разказва историята различно, но основата си остава непроменена. Нишковеща, която не може да прави нишкокамъни, не може да контролира чувствата си и... и е изоставила племето си.
Изьолт преглътна сухо. Този Кукловод определено звучеше познат.
- Говорят, че за разлика от нашата ефирна връзка с нишките - продължи Гречя, - способностите на това момиче идват от Пустотата. Казват, че има власт над пръснатите. Че командва огромна армия от тях... а в най-зловещата версия на историята дори умее да връща живота на мъртвите.
Студ скова раменете на Изьолт.
- Как?
- Прекъснатите нишки - отвърна тихо Гречя. - Твърди, че има власт над нишките на пръснатите. Да ги вие според волята си, дори след като те са умрели.
- Трите черни нишки на пръснатите - прошепна Изьолт, а ножиците внезапно спряха да щракат.
В същия миг Алма изпълзя от избата, стиснала в едната си ръка черна рокля, а в другата - бели превръзки за раната. Тя стигна до печката пъргаво и отвори желязната вратичка.
Гречя обърна лице към Изьолт.
- Знаеш за прекъснатите нишки?
- Виждала съм ги.
Гречя опули очи, а лицето ѝ пребледня.
- Не бива да казваш на никого за това, Изьолт. На никого. С Алма мислехме, че са измислица. Че тази, Кукловода, - както и Корлант, - ги използват, за да плашат хората.
Устата на Изьолт пресъхна.
- Значи вие не ги виждате тези нишки?
- Не. А сме виждали пръснати.
- А-аз не м-мога да правя нишкокамъни... - зареди Изьолт. - Тогава з-защо трябва точно аз да виждам прекъснатите нишки?
Гречя замълча, после подръпна косата ѝ и ножиците отново подеха тракането си. Не след дълго над печката се изви струйка дим. Алма се върна до тезгяха и подаде на Изьолт традиционната черна рокля на нишковещите. Черното беше цветът на всички нишки, взети заедно, а по яката, тесните маншети и ръба на полите имаше три цветни линии: права пурпурна свързвателните, виеща се маслиненозелена за съзидателните и прекъсната сива за разкъсвателните.
- Колко време смяташ да останеш? - прошепна дрезгаво Алма почти нечуто на фона на огъня.
- Само една нощ - отвърна Изьолт.
Наум се постара да прогони мислите за кръвовещия. Имаше си достатъчно тревоги около племето. Разсеяно тя взе в ръка продълговато парче необработен камък от тезгяха. Рубин, каза си. Около камъка умело беше омотано парче розова като залеза нишка, с възли и примки.
През няколко камъка лежеше неговият близнак. Изьолт не пропусна да забележи и сапфирите в дъното на масата, както и няколкото опала.
Единствено в дома на някоя нишковеща човек можеше да се натъкне на скъпоценни камъни, оставени без надзор. Нишковещите обаче познаваха камъните си - дори можеха да ги проследят, - така че никой от номатците не беше толкова глупав, че да рискува да ги обере.
- Харесва ли ти нишкокамъкът? - попита Алма.
Беше се облегнала на масата, макар че непрекъснато бършеше длани в бедрата си, сякаш се потяха.
Гречя обаче и веднъж не ѝ нареди: „Успокой ръце. Една нишковеща не бива да шава“.
- Алма го направи - обади се Гречя.
„Как иначе.“
Изьолт така и не беше успяла да направи действащ нишкокамък, но виж, Алма... произведението ѝ засенчваше всичко останало.
- Вярно - обади се Алма, макар че думата прозвуча почти като въпрос: „Вярно?“
Изьолт я стрелна с очи.
- Защо ти е да правиш нишкокамък за мен ?
Усети, че сбърчва чело, а устните ѝ оголиха зъбите отдолу. Беше толкова отвратена физиономия - толкова несдържано и нетипично за една нишковеща изражение, - че тя на мига се разкая, че го е направила.
Алма се смръщи, но светкавично заповяда на лицето си да се успокои и вдигна втория рубин, омотан в розова нишка.
- Това е...
Гласът ѝ заглъхна и тя се обърна към Гречя в колебанието си как да довърши.
- Това е подарък - помогна ѝ Гречя. - Не се притеснявай - Изьолт ти се цупи, защото е объркана и не може да владее изражението си.