- Хайде! - Изьолт я дръпна за ръката и я повлече на бегом към скалата.
Поне това беше част от плана. Поне това бяха упражнявали толкова често, че можеха да го направят и със затворени очи.
Първите стрели от арбалетите заваляха по пътя зад тях. Момичетата достигнаха до един камък на височината на кръста им отстрани на пътя, откъм морето.
Прибраха оръжията в ножниците. После с два скока Сафи се прехвърли през камъка, Изьолт също. От другата страна скалата се спущаше отвесно към разбиващите се с грохот разпенени вълни.
Двете въжета, вързани за набит дълбоко в земята кол, ги очакваха. Далеч по-бързо и трескаво от предварителния план за бягство Сафи грабна своето въже, пъхна стъпало в примката в края, сграбчи възела на нивото на главата...
... и скочи.
ДВЕ
Вятърът зафуча покрай ушите на Сафи, нахлу в носа ѝ. Полетя напред... и надолу към разпенените вълни... от висока седемдесет стъпки скала...
... докато въжето не се опъна. Рязкото дръпване разтърси тялото ѝ, въжето се вряза в стисналите го длани, а тя се понесе към покритата с морски жълъди скала пред себе си.
Това щеше да боли.
Мощният сблъсък я накара да прехапе език. Болка прониза цялото ѝ тяло. Варовикът поряза мишците, лицето и краката ѝ. Тя разпери ръце, за да се хване за скалата, когато... Изьолт се заби в камъните до нея.
- Пламък - простена Сафи.
Грохотът на морските вълни погълна думата, с която се задействаше омагьосаното въже, но тя все пак упражни действието си. Проблесна бял пламък, който се стрелна нагоре по-бързо от погледа, и въжетата лумнаха...
... и се разпаднаха. Фината пепел се разнесе по вятъра.
Няколко прашинки се посипаха по кърпите и раменете на момичетата.
- Стрели! - кресна Изьолт.
Тя едва успя да се прилепи към скалата, когато край тях засвистяха стрели. Някои рикошираха о скалите, други изчезнаха под вълните.
Една продупчи полата на Сафи. Тя обаче успя да впие пръстите на краката си в пукнатините, намери захват за ръцете и се измъкна встрани. Разтреперана, напъна мускули и двете с Изьолт накрая се прикриха зад една малка козирка. И накрая успяха да си поемат дъх, докато стрелите се сипеха зад тях, без да могат да им навредят.
Скалата беше мокра, жълъдите - остри, а те бяха във вода до глезените. Връхлитаха ги порив след порив солени пръски. Накрая стрелите престанаха да валят.
- Идват ли? - просъска Сафи на Изьолт.
Тя поклати глава.
- Все още са горе. Усещам очакването в нишките им.
Сафи премигна - в очите ѝ беше влязла сол.
- Ще ни се наложи да плуваме, нали? - Тя потърка лице в рамото си. И това не помогна. - Ще успееш ли да стигнеш до фара?
И двете бяха отлични плувкини - във вълни, способни да омаломощят и делфин обаче, уменията им бяха безполезни.
- Нямаме избор - отсече Изьолт.
Решителният поглед, с който я стрелна, вдъхна нови сили в жилите ѝ.
- Може да хвърлим полите вляво. Докато стражарите стрелят по тях, ние ще скочим вдясно.
Сафи кимна, изкриви лице и се преви, за да си свали полата. Щом и двете съблякоха кафявите поли, Изьолт изви ръка назад и попита:
- Готови?
- Готови - прошепна Сафи.
Полата ѝ излетя изпод козирката, следвана от тази на Изьолт.
А после двете момичета се оттласнаха от скалата и потънаха сред вълните.
Докато изхлузваше пропитите с морска вода туника, ботуши, панталон, а накрая - и долни дрехи, Изьолт дет Мидензи осъзна, че всичко я боли. С всеки слой плат, който сваляше, тя разкриваше по десет нови прореза от варовика и морските жълъди, а при всяка следваща вълна усещаше още десет.
Древният, порутен фар беше удобно скривалище, но нямаше измъкване, преди да дойде отливът. За момента водата беше доста над гърдите на Изьолт. Надеждата им беше, че подобна дълбочина - както и могъщите вълни между фара и мочурливия бряг - ще откажат кръвовещия от преследването.
Вътре във фара беше тясно - напомняше стаята на Изьолт на тавана над кафенето на Матю. Слънчевите лъчи пробиваха през покритите с водорасли прозорци, а вятърът тъпчеше морска пяна през сводестата врата.
- Съжалявам - рече Сафи глухо изпод мократа туника, която се опитваше да свали.
Щом успя, тя захвърли дрехата на перваза на един от прозорците. Изпечената на слънцето ѝ кожа беше необичайно бледа под луничките.
Изьолт събра собствените си разхвърляни дрехи.
- Няма нужда от извинения. В края на краищата аз самата ти казах за играта на карти.
- Да, вярно - отвърна Сафи разтреперано.