- Не можем да спираме в пристанища. Все още сме на далмотска територия.
Той опита да продължи напред.
Иврен пресече пътя му и се наежи.
- Нещо неясно ли има в „няма да изкара дълго“? Нямаш място за уговорки, Мерик.
- А ти нямаш думата на този кораб - точно сега принцът нямаше търпение за този разговор. - Ще спрем, когато аз кажа, лельо. Сега се отдръпни, за да посетя домната.
- Тя не е в каютата.
Добре познатото напрежение лумна под кожата на Мерик.
- Къде е? - попита той тихо.
- Горе, предполагам.
Тя махна вяло с ръце към товарното отделение, сякаш казваше: „Нали не я виждаш тук?“.
- Да - продължи Мерик, все още с опасно нисък глас, -но трябваше да остане долу. Защо не я задържа в каютата?
- Защото не е моя отговорност.
При тези думи гневът на Мерик направо изригна. Леля му знаеше какви са условията на споразумението с Хастрел. Знаеше, че Сафия трябваше да стои под палубата в името на собствената си безопасност. И една капчица от кръвта ѝ щеше да сложи край на договора.
А мисълта, че Сафия може да пролее кръв... да пострада...
Той се изстреля нагоре по стълбата, следван от думите на леля си:
- И ще оставиш момичето да умре! Трябва да ни откараш на брега!
Той не ѝ обърна внимание. Щеше да намери Сафия и да ѝ обясни - спокойно, разбира се, а не в плен на огъня, който бушуваше в него в момента, - че в никакъв случай не бива да напуска каютата си. Тя щеше да го изслуша и да се подчини, а той щеше да си отдъхне. Положението щеше да се изглади.
Мерик излая на хората си да се отдръпнат и се насочи към квартердека. Магията му напираше да излезе; колкото и да се опитваше, не можеше да я успокои.
- Адмирале!
Той се закова на място. Гласът на Сафия. Зад него.
Обърна се бавно, повдигайки тежко гърди. Ветровете му блъскаха отвътре, по-зле отпреди. По-зле, отколкото го бяха правили в последните години. Нещата се изплъзваха от контрола му.
И се изплъзнаха съвсем, когато я съзря - застанала в средата на палубата, стиснала в ръка сабя.
- Ще ни откараш на брега - каза тя със студен, делови тон. - При това веднага.
- Не се подчини на заповедта - рече Мерик, а наум изруга. Какво стана със спокойното обяснение? - Казах ти, че думата ми е закон, наредих ти да останеш долу.
В отговор тя просто вдигна високо сабята.
- Щом Изьолт се нуждае от огневещ-лечител, ще слезем на брега.
Той смътно осъзна, че ветробарабанът беше спрял да бие. И че корабът се беше заклатил - приливовещите не го задържаха на едно място.
Той извади собственото си оръжие.
- Слизай долу, домна. Веднага.
Думите му накараха Сафия да се усмихне - нахално - и тя спокойно пристъпи пред острието му. После изви рамене назад и опря гърди о върха на сабята. Ризата ѝ се опъна.
- Намери огневещ-лечител, адмирале, или ще се постарая да съсипя договора ти.
Нещо взе да пари зад очните ябълки на Мерик. Сафия беше готова сама да разкъса кожата си. Щеше да пролее кръвта си, а той щеше да загуби всичко, за което толкова се беше старал. Отнякъде беше разбрала какво гласеше договорът и сега го подлагаше на изпитание.
Затова той отпусна острието. А после се отдаде на гнева. Ветровете изригнаха навън и заблъскаха моряците.
- Кълен! Вземи ѝ въздуха!
Лицето на Сафия пребледня.
- Страхливец! - изръмжа тя. - Егоистичен страхливец!
И нападна.
Той едва успя да отскочи назад към каютата си, преди острието ѝ да съсече въздуха на мястото на главата му.
Той полетя към квартердека, докато думата „страхливец“ блъскаше неуморно тъпанчетата му. Изплъзваше се от устните на моряците му, а щом се спусна обратно на палубата, той съзря очите на Кълен сред останалите. Помощник-капитанът поклати глава - даваше му знак, че този път няма да му помогне.
Внезапно принцът прозря защо: за моряците на баща му тя беше просто жена - при това карторка, - която беше нарекла новия им адмирал „страхливец“. Ако Вивия или Серафин бяха начело на кораба, щеше да се стигне до бързо, решително и безмилостно възмездие. Тези мъже го очакваха. Настояваха за него.
А и нямаха представа за договора с Хастрел.
Тоест, налагаше се той да подхване бой със Сафия фон Хастрел, при това без да пролива кръвта ѝ.
Краката му опряха в дъските, а момичето начаса се спусна към него, развяла бясно плитката зад гърба си. Моряците се пръснаха от пътя ѝ, заинтригувани какво щеше да последва.
Сафия се озова пред него и замахна със сабята. Мерик я пресрещна със своята. По стоманата пробягаха искри -момичето беше силно. Трябваше да махне оръжията от боя колкото се можеше по-скоро. И най-дребната драскотина би била твърде много за договора.