Хермин заклати глава.
- Казват, че момичето вече не е достатъчно. Искат обратно и кораба си, адмирале.
Хермин посочи марстошката галера с разтреперана ръка.
Въпреки счупените мачти тя се носеше към Нубревна на вълните на приливовещите... А Мерик беше останал без вещери и щеше да се наложи той да плати за всичко.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТ
Изьолт се опомни замаяно с въпроса защо светът вонеше на умряла риба, защо на мястото на тавана имаше облачни лилави небеса и защо ръката ѝ гореше.
От гърлото ѝ се откъсна стон. Тя отвори очи - и на мига изкрещя.
Над нея се беше надвесил мъж, чиято огромна къдрава брада се беше разстлала чак по корема ѝ. Той беше сложил ръце на ранената ѝ мишница. Изьолт не разбра какво прави, но болеше като адските двери.
Тя отново писна и се опита да се измъкне.
- Тихо - прошепна Сафи, стиснала я здраво за рамото. - Той ще те излекува.
- Мускулът се лекува - промърмори Иврен от другата ѝ страна. - Но преди да започне да оздравява, ще се влоши.
Изьолт преглътна едва - гърлото ѝ беше съвсем пресъхнало, - после върна очи на брадатия лечител. В нишките му светеше зелена съсредоточеност, макар че от време на време се долавяха и червените проблясъци на отегчението.
Да, наистина я лекуваше, но не му беше приятно.
В същия момент тя забеляза въжетата около китките му - бяха останали скрити под широките му ръкави. Мъжът беше пленник. Тя се огледа наоколо. Да, още нишки, грейнали от отегчение, с по някой яркочервен оттенък на яд тук-там. Под нишките стояха мъже в редици с униформи като тази на лечителя.
Тя се обърна към Сафи.
- Това корабът на принца ли е?
- Не. Всъщност е този на сестра му...
В далечината проехтя гръм.
- Какво беше това? - изхриптя Изьолт.
Нишките на Сафи се обагриха в ръждива вина.
- Ами... хм... нападнати сме от бойната флота на Марсток.
- Оказва се - рече Иврен със стоманена нотка в гласа, -че приятелката ти е сгодена за императора на Картора, затова марсточаните я преследват.
Нов гръмовен трясък нахлу в ушите на Изьолт. Сафи хвърли трескав поглед в морето.
- Приближават бързо - тя премина на марстошки и се обърна към лечителя. - Побързай, или ще опиташ карауенския ми меч...
- Определено няма да я опита - прекъсна я Иврен.
- ...и карауенската ми камичка.
- Нито пък нея, но... - Иврен също премина на марстошки, - всички ще се издавим, ако не приключиш по-бързо.
Мъжът изсумтя.
- Не мога да работя по-бързо. Проклетото номатче има плът на демонско изчадие.
С ловко движение, твърде бързо, за да бъде предотвратено, Сафи измъкна един нож от ремъка на Иврен и го опря в гърлото му.
- Повториш ли го, си мъртъв.
Очите на мъжа проблеснаха още по-гневно, но той продължи работа с повече старание. Проехтяха нови залпове, но сякаш идваха от хиляди километри. Както и с вонята на мъртва риба и гъделичкането на брадата на лечителя.
Накрая гласът на Сафи надви болката ѝ.
- Приключи ли? Раната излекувана ли е?
- Да, но ще ѝ бъде нужно време, за да се възстанови.
- Но няма да умре ?
- Не. За съжаление. ‘Матска измет...
Гласът му секна и беше заместен от вой. Изьолт усети, че брадата му се вдига от стомаха ѝ.
Зрението ѝ отново се фокусира и разкри Сафи, която блъсна лечителя към останалите моряци.
- Проклет да си - изсъска тя след него. - Пустовещерска гад. Дано пропаднеш през адските двери...
- Достатъчно - намеси се Изьолт.
Тя опита да стане. Иврен клекна ниско и ѝ подаде ръка... не, подаде ѝ нещо в ръката си. Тънка връв с малък болкокамък.
- Това ще притъпи сетивата ти, докато магията на лечителя подейства.
Тя нахлузи връвчицата на дясната ѝ китка. Камъкът оживя и блесна - а болката изчезна. Прилив на сили заля тялото ѝ, тя се изправи и дори успя да се усмихне на монахинята.
Щом обаче се наведе към стъпалата си, в очите ѝ нахлу ярка светлина.
Сребристото лъчение я заслепи напълно - пулсираше и се завихряше наоколо. В него проблясваха жилките на виолетов глад и черна смърт...
„Нишки“, осъзна Изьолт със смесица от страх и удивление. Не беше виждала по-големи - бяха дълги поне колкото половината кораб. А най-странното беше, че сякаш идваха изпод него. Под водата.
- Нещо идва - прошепна тя. - Нещо огромно и... гладно.
Иврен застина. После я стисна за рамото.
- Ти виждаш ли животински нишки?
- Не.
Яркото сребристо-черно се движеше светкавично.
- Но какво друго може да има под кораба?
- Ноден да ни е на помощ - въздъхна Иврен. - Морските лисици са ту...