- Нарушихте заповедта ми! - изкрещя той на леля си. - Изложихте кораба и хората ми на риск! Домната беше единственият ми залог!
Иврен остана неподвижна, със спокойни нишки.
- Имахме нужда от огневещ-лечител за Изьолт. Без него щеше да загине.
- Всички щяхме да загинем! - тросна ѝ се Мерик отново.
Тя не му се възпротиви.
- Изостави поста си, без да се замисляш за останалите!
Нишките на Сафи блеснаха в отбранителен гняв. Тя скочи на крака.
- Вината не беше нейна - просто направи онова, което ѝ наредих аз.
Мерик се врътна към нея.
- Така значи, домна? Значи не си бягала от годеника си? И не си бягала от преследвачите си, така ли, веровещице?
Студ скова стомаха на Изьолт. И мускулите ѝ. Откъде беше разбрал?
„Няма значение?
С тази мисъл тя сви колене, готова да скочи към Сафи. Да я защити...
Докато нишките ѝ не примигнаха в бежово колебание - сякаш се канеше да скрие тази истина от Мерик. Затова Изьолт изобрази на лицето си пълното нишковещерско спокойствие. Нямаше да издаде тайната ѝ.
- Откъде чу този слух? - попита Сафи накрая с равен, предпазлив глас.
- Марсточаните знаят - наведе се Мерик към нея. - Гласовещият им беше така добър да сподели с моя. Отричаш ли?
Светът забави ход и вътрешният спор на Сафи като че се просмука във всичко наоколо. Бризът сякаш отслабна и затихна.
„Не си признавай. Моля те, не си признавай.“
Подозрението, че император Хенрик знае за вещерските способности на Сафи, беше едно, но нямаше нужда и целият останал свят да научава каква беше. Ами ако Мерик решеше да я използва - или да се ожени за нея, какъвто беше планът на Хенрик? Или пък да я убие, преди да попадне в лапите на някой от враговете му?
Нишките на Сафи обаче преминаха от сив страх към наситено, решително зелено и Изьолт изпусна отчаяно дъха си.
- И какво? - изпъна рамене нишкосестра ѝ. - Какво ако съм веровещица, адмирале? Има ли някакво значение?
Той я сграбчи с мълниеносно движение за китките, извъртя я и изви ръцете ѝ зад гърба. '
- Има огромно значение - изръмжа. - Каза ми, че никой не те преследва. Че не си важна особа, а се оказва, че си веровещица, сгодена за император Хенрик.
Той тикна ръцете ѝ още по-плътно до гърба.
Лицето на Сафи се стегна, но когато Изьолт наклони тяло, готова да защити нишкосестра си - да се бие за нея, -тя поклати глава предупредително.
Когато заговори отново, тонът и нишките ѝ бяха стряскащо овладени.
- Реших, че ако научиш коя съм, може и да ме предадеш на карторците.
- Лъжа - Мерик доближи лице на сантиметри от нейното. - Магията ти разпознава кога говоря истината, домна, а аз ти казах, че нямам никакво намерение да те нараня. Искам единствено да осигуря храна за своя народ. Защо е толкова трудно... ?
Гласът му прегракна, той замълча, а аленият гняв в нишките му прерасна в тъмносиня тъга.
- Сега останах без приливовещи, домна, а и марсточаните са по петите ми. Останаха ми единствено корабът, верните ми моряци и помощник-капитанът. Ти обаче насмалко да ми отнемеш и тях.
Сафи отвори уста, за да се възпротиви, но той не беше приключил:
- Можеше да се възползваме от появата на морските лисици и да избягаме. Вместо това едва не умряхме, защото ти не остана в каютата си, както ти беше наредено. Наложи се да те търся, което ни превърна в стръв за лисиците. Безразсъдството ти едва не коства живота на моряците ми.
- Но Изьолт...
- ...щеше да се оправи - Мерик я натисна в гърба и тя изкриви поза. - Бях намислил да намеря огневещ за приятелката ти в мига, щом стъпехме на нубревненска земя. Знаеш, че говоря истината, нали? Вещерските ти способности трябва да ти го издават.
Сафи кръстоса поглед с неговия. После нишките ѝ пламнаха в ослепително синьо разкаяние и гузно червено и тя кимна.
- Така е.
Той отново се поддаде на гнева. Стисна я здраво и нареди:
- Тръгвай!
За пълна изненада на Изьолт Сафи тръгна безропотно. Нишките ѝ се сляха с тези на Мерик и затрептяха в нюанси в още по-ярко червено.
Изьолт отвори устни и вдигна крак, за да я последва. И да попречи на Мерик да осъществи каквото там беше намислил.
Нечия ръка я стисна за китката.
- Недей.
Тя обърна глава. Момичето с плитките клатеше глава.
- Не се меси - рече тя сухо. - Няколко часа в железата няма да ѝ навредят.
- В кое?
Изьолт се врътна рязко... и ѝ призля. Мерик бутна Сафи на земята, хвана я за краката...
И вдигна някакви железните ленти над глезените ѝ.
Огромните окови се затвориха със скърцане, ключалките щракнаха, а Сафи успя единствено да я измери с очи през палубата.