Винаги беше смятал това за... нечестно.
И все пак полезно.
Щом влязоха в каютата на императрицата, Усойниците се наредиха равномерно из помещението и покрай стените. В средата на каютата имаше ниска, неугледна маса с две пейки. До едната стоеше императрицата на Марсток.
Беше по-дребна, отколкото я беше запомнил... беше я виждал само отдалеч, но въпреки фините ѝ кости кръвомирисът ѝ издаваше твърдост. „Пустинни билки и стени от пясъчник. Ковашка наковалня и мастило от жлъчка.“ Мирис на железовеща, при това могъща, както и на образована жена. При това въпреки че флотата ѝ беше разбита, Ванес беше облечена в чиста бяла рокля, а изражението ѝ беше хладно, но благовъзпитано.
Той застана с широко разкрачени крака зад втората пейка, като междувременно премисли кои бяха най-добрите изходи от каютата. Императрицата се усмихна. Усмивката пробяга по устните ѝ като бриз - сякаш двамата с Леополд се намираха в балната зала.
Ванес вероятно знаеше кой - и какъв - беше Едуан, но не отбеляза присъствието му. Не показа недоумението си, че Леополд се беше появил без ескорта си от ад-бардове.
Тя очевидно умееше да владее изражението си, като непрекъснато сменяше внимателно премислени маски, чиято цел беше да задържат положението в каютата в нейните изящни ръце.
„Защо обаче се старае толкова?“, зачуди се Едуан. Ако се вярваше на историите за могъществото ѝ като железовеща, не ѝ бяха необходими номера, за да постигне своето. По-старите карауенски монаси все още разказваха за деня, в който беше унищожила прохода Кендура; тогава тя беше отприщила необятна и безстрашна магия, способна да срине цяла планина.
При това го беше направила на седемгодишна възраст.
Едуан прие старанието ѝ за знак, че срещата им беше миролюбива.
- Ако позволите, бих хапнал марстошки фурми - рече принц Леополд.
Той се завъртя около масата, като че по-заинтригуван от ръкавелите на жакета си, отколкото от разговора с Ванес.
Маската, която беше нахлузил, обаче беше неумела и преиграна. Сякаш се опитваше да се държи като благородник, докато Ванес просто беше такава.
Тя посочи пейката и железните ѝ гривни дръннаха.
- Седнете, принц Леополд. Ще наредя да донесат сладки.
- Благодаря ви, Най-свята сред светите.
Той ѝ се усмихна широко и се тръшна на пейката с движенията на човек, който беше прекарал дълъг, тежък ден. Черната дървесина простена.
Ванес се настани на пейката срещу него. Тя изправи гръб и наведе глава на една страна в очакване. Почти на мига един млад прислужник дотича с чиния със захаросани плодове. Леополд грабна един, изсумтя със задоволство и побърза да вземе още два. Секундите преминаха в минути и макар че Едуан не се и съмняваше, че поведението на принца целеше да обиди императрицата, тя показа единствено търпение - което далеч не можеше да се каже за самия него.
Ако целта на посещението на Леополд беше да сипе дребнави обиди, значи отклонението беше още по-голямо прахосване на време от първоначалните му предположения. С тази скорост Сафия фон Хастрел щеше да достигне Пазачите на Ноден, преди Леополд да е сдъвкал сладките си.
На четвъртия плод Ванес повдигна деликатно вежди и рече възпитано:
- Когато заявих, че флотата ми е пострадала, се надявах на вашата помощ. Може би не съм била достатъчно ясна?
Леополд отново се ухили и бавно обърса устни с палец.
- Не се съмнявам, че Ваше Най-Величаво Величие си дава сметка, че сладкото може да оправи и най-обречената ситуация.
Той ѝ подаде една смокиня.
- Не съм гладна.
- Не е нужно човек да е гладен, за да се наслади на това -той отново побутна смокинята. - Вземете една. Божествени са почти колкото красотата ви.
Тя склони глава почтително и за изненада на Едуан прие захаросания плод. Дори гризна едно парченце.
Той прокара език по зъбите си, озадачен от поведението ѝ. Леополд очевидно се опитваше да я ядоса, а тя ловко отбягваше предизвикателствата му. Значи искаше нещо важно... а тя винаги получаваше онова, което искаше. Защо тогава протакаше? Защо държеше на маската на спокойствието, след като разполагаше с такава мощ? Едуан със сигурност не би си направил труда.
Леополд явно мислеше същото, защото на шестата фурма изостави игричката си. Отпусна се назад със зле прикрита досада и кръстоса крака.
- Какво се случи с флотата ви, Ваше Обожание?
- Морски лисици - отвърна тя простичко...
...и предизвика смеха на принца.