- Намираме се на самата граница с Далмотия - Изьолт почеса брадичка замислено. - Тоест това със сигурност е бойна зона.
Сафи кимна бавно.
- И тъй като вече е пострадала, е идеалното бойно поле след възобновяването на военните действия.
- Възобновяване? - Изьолт присви очи към нея. - Знаеш със сигурност, че Спогодбата няма да бъде продължена?
- Не... но съм почти сигурна.
Сафи проследи разсеяно едно куче, което подтичваше покрай строежа. То носеше нещо малко и космато в уста -и изглеждаше доволно от улова си.
- Когато бях във Веняса - продължи тя внимателно, -чичо Ерон каза, че се задавала война, но той се надявал да я спре. А Матю спомена, че Спогодбата щяла да се разпадне преждевременно.
- Защо тогава са организирали Срещата за Спогодбата, ако никой не възнамерява да преговаря за мир?
- Не съм сигурна... макар че знам, че Хенрик е искал да използва Срещата като трибуна, от която да обяви... годежа си с мен - тя едва успя да изговори думата. - Обявление, което се оказа пречка за плана на чичо Ерон.
- Хм-м-м... - Изьолт се раздвижи и наметалото ѝ прошумоли. - Е, предвид че марсточаните знаят, че си с принц Мерик, император Хенрик вероятно също ще научи. С други думи, има голяма вероятност и двете империи да се появят тук всеки момент.
Кожата на ръцете на Сафи настръхна и тя промърмори:
- Права си.
Нямаше как да потисне каменната хватка, в която страхът скова гръбнака ѝ, както и свиването на стомаха си при мисълта, че Картора и Марсток действително щяха да дойдат тук. И че изобщо нямаше да се притеснят да нарушат Спогодбата, ако това беше цената, за да си осигурят една веровещица.
- Трябва да побързаме - рече Сафи на Мерик, който се беше привел над картата на Стоостровието.
Двамата стояха на няколко крачки един от друг в каюта с люкове, подобна на каютата на Мерик на „Жана“... само че всичко беше наопаки. Стените се разтваряха нагоре, вместо надолу, а вратата беше на една стъпка над пода и за да влезе, човек трябваше да прекрачи високо.
Сафи беше накарала Мерик и Йорис да преминат по-бързо през Дара на Ноден - Мерик можеше да поздрави хората си по-късно - и Йорис беше отвел всички в галерата, която беше предизвикала усмивка дори у Изьолт.
Корабът лежеше върху квартердека си и беше подпрян под мостика за стабилност. През средата му минаваше път тека, подслонена под главната палуба, която играеше ролята на таван. Отгоре висяха стълби, които даваха достъп до трюма, а към някогашната капитанска каюта беше построено грубо стълбище.
Йорис намусено беше повел Иврен и Изьолт да се нахранят, а Сафи беше последвала Мерик в капитанската каюта, до масата с карти в средата - също като тази на „Жана“. Люковете вече нямаха стъкла и отворените летви на щорите пропускаха шума от всекидневното оживление - както и приятния бриз. Корабът имаше дебели стени, жегата вече се усещаше в късната утрин и Сафи установи, че вътре се поти повече, отколкото навън. Дори суетният Мерик беше свалил жакета и беше навил ръкавите на ризата си.
- Карторците вероятно ме преследват - рече тя.
Мерик отказа да вдигне поглед от щателното си изследване на картата. Тя се облегна на масата.
- Трябва да тръгнем за Лейна незабавно, принце. Далеч ли е?
- На един ден път, ако направим почивка през нощта.
- Тогава да не спираме.
Мерик стисна зъби и най-сетне закова очи върху нея.
- Нямаме избор, домна. Йорис има само два излишни коня, тоест ако Изьолт дойде...
- Което е несъмнено.
- ...заедно с Иврен - а съм убеден, че и тя ще се присъедини, - значи, ще трябва да яздим по двама на кон. Което пък, значи, че ще трябва да спрем за нощта, за да си починат конете. Освен това никой не е в състояние да открие залива на Нихар, тоест никой не би могъл да слезе на сушата близо до нас.
Той грабна жакета си от близкия стол, порови в джобовете и извади познат свитък - вече сплескан и омачкан.
После влудяващо бавно разгъна документа до картата. Взе парче сух хляб от купата в средата на масата и с насмешка отхапа голямо парче.
Сафи се наежи.
- Сигурно все още си ми ядосан.
В отговор той просто задъвчи по-енергично и се взря още по-съсредоточено в картата и в споразумението.
- Заслужих си го - добави тя.
После пристъпи по-близо и прогони порива да избухне в гневен пристъп. Това беше шансът ѝ да поговори с Мерик насаме. Най-сетне да се извини за... за всичко. Той не можеше да избяга, а и нямаше кой да ги прекъсне.
- Направих грешка - добави тя с надеждата, че изражението ѝ издава искреността ѝ.
Мерик изгълта една чаша вода и избърса уста съвсем нетипично за себе си. След което отново обърна очи към Сафи.
- „Грешка“ оставя впечатлението, че си го направила неволно, домна. Онова, което стори на екипажа ми и на помощник-капитана ми, беше пресметнато злонамерено.
- Пресметнато какво? - челюстите ѝ се стегнаха от възмущение. - Не е вярно, принце. Никога не съм искала да застраша Кълен или хората ти, а способностите ми показват, че дори ти самият не вярваш в току-що казаното.
Това го накара да млъкне, макар че той остана с издути ноздри, а Сафи се притесни, че може да се задави, ако не престанеше да отпива вода на такива мощни глътки.
Тя заобиколи стола, на който беше жакетът му.
Той мигновено отстъпи две стъпки назад. Картата и споразумението прошумолиха на дъските.
Тя вирна брадичка и този път направи три крачки напред - точно до него.
Той издиша драматично и изтрака с токове до другия край на масата.
- Сериозно? - викна тя. - Толкова ли е ужасна компанията ми?
- Да.
- Просто искам да погледна споразумението! - тя вдигна високо ръце. - Не е ли редно да знам какво очаква чичо ми от теб? И от мен ?
Тялото му се вкамени, но накрая той изпусна примирена въздишка и остана на мястото си, когато Сафи заобиколи масата. Макар че вирна рамене до ушите и удиви Сафи с учестеното си дишане.
- Спокойно - промърмори тя и се наведе над договора. - Няма да те ухапя.
- Значи дивият лъв е опитомен?
- Виж ти - измърка тя и го озари с най-котешката си усмивка. - Проява на чувство за хумор.
- Виж ти - не ѝ остана длъжен той, - проява на опит за смяна на темата - той изпъна пръст и го залепи върху договора. - Прочети проклетия договор, домна, и се махай.
Усмивката ѝ се стопи и в очите ѝ проблесна гняв. Тя се наведе, облегна лакти на масата и се престори, че чете споразумението за пръв път.
Само че този път го четеше различно. Думите в него бяха същите, но чувствата, които предизвикваха у нея, начинът, по който караха стомаха ѝ да се присвие.
Всички уговорки на страница втора от настоящия договор ще бъдат прекратени, ако Мерик Нихар не успее да доведе пасажерката до Лейна, ако кръвта ѝ бъде пролята или ако тя загине.
Коляното ѝ затрепери. В битката с морската лисица едва не беше проляла кръвта си и се беше разминала на косъм със смъртта. И въпреки че би повторила всяка своя постъпка в името на Изьолт, би го направила по друг начин. Трябваше първо да преценява рисковете и да спре да мисли само от собствената си гледна точка.
Онова, което я вбеси окончателно обаче - дотам, че ѝ се дощя да извади ножовете си и да изкорми нещо, - беше, че чичо Ерон изобщо беше включил подобно условие в договора.
Тя преглътна. Гневът гореше гърлото ѝ.
- Чичо ми е пълен задник. Проливането на кръв е нелепо - човек може да се пореже на лист хартия. Той го знае и съм убедена, че го е включил нарочно. Съжалявам.