Кийн беше разведен и живееше сам в един апартамент недалеч от „Марбъри“.
— Имаш ли някаква работа сега? — попита Грей.
— Ами не бих казал. Неделя сутрин, още няма шест и половина…
— Трябва да поговорим. След петнайсет минути мини с колата покрай хотел „Марбъри“.
— Покрай „Марбъри“ ли?
— Тя е дълга и широка, ще ти обясня.
— Аха, момичето е дошло. Пак извади късмет.
— Де да беше така. Тя е в друг хотел.
— Тук? Във Вашингтон?
— Да. Хайде, след петнайсет минути.
— Идвам.
Грей неспокойно се озърташе из фоайето с картонена чашка кафе в ръка. Покрай нея се бе превърнал в параноик и сега едва ли не си представяше, че отвън чакат гангстери с автоматични оръжия. Това го изнерви. Видя тойотата на Кийн, която намали на М стрийт, и бързо се запъти към нея.
— Къде искаш да идеш? — попита Кийн, докато се отделяше от бордюра.
— О, не знам. Хубав ден е, какво ще кажеш да караме към Вирджиния?
— Както пожелаеш. Изхвърлиха ли те от апартамента?
— Не съвсем. Изпълнявам заповедите на момичето. Тя се държи като фелдмаршал и аз съм тук, защото така ми е наредила. Трябва да остана в хотела до вторник или докато пак не се подплаши и не ме премести в друг. Ако ти потрябвам, намирам се в осемстотин трийсет и трета стая, но никому не казвай.
— Предполагам, че искаш вестника ни да ти я плати — подхвърли Кийн с усмивка.
— Сега не ми е до пари. Същите хора, които се опитаха да я убият в Ню Орлиънс, се появили в петък в Ню Йорк, поне на нея така й се е сторило. Те са невероятно умели в преследването, а тя е болезнено предпазлива.
— Ами след като тебе те следи някой, а и нея също, значи може би знае какво върши.
— О, Смит, наистина знае точно какво върши. Направо е страхотна и заминава оттук завинаги в сряда сутрин. Значи ни остават само два дни да открием Гарсия.
— Ами ако го надценявате тоя Гарсия? Ако го откриете и той не желае да проговори или ако пък нищо не знае? За това помислили ли сте?
— И такива кошмари ми минаваха през ума. Но смятам, че знае нещо много важно. Има някакъв документ или хартийка, нещо веществено, което притежава. Един-два пъти спомена за него, но когато го притиснах, не щя да признае. Ала в деня, когато трябваше да се срещнем, възнамеряваше да ми го покаже. Убеден съм. Държи той нещо у себе си, Смит.
— И ако не пожелае да ти го покаже?
— Ще му строша врата.
Прекосиха Потомак и подкараха бавно покрай гробището Арлингтън. Кийн запали лулата си и открехна прозореца.
— И все пак ако не откриете Гарсия?
— Тогава преминаваме към план Б. Тя изчезва и сделката приключва. След като напусне страната, имам разрешението й да правя с досието каквото поискам, само да не споменавам името й. Горкото момиче е убедено, че ще умре, все едно дали ще публикуваме тая история. Трябва да я опазим. Не мога да използвам името й дори като автор на досието.
— Тя говори ли много за него?
— Не и за самото му съставяне. Хрумнала й някаква отвлечена идея, хванала се да разработва своя версия и почти се била отказала от нея, когато започнали да избухват бомбите. Съжалява, че е написала това проклето нещо. Двамата с Калахан наистина се обичали и сега тя се разкъсва от мъка и чувство за вина.
— Та какъв значи е план Б?
— Атакуваме адвокатите. Матис е хитра лисица и няма да ни дойде на крака без призовки, съдебни постановления и куп неща, които не можем да осигурим, но пък познаваме адвокатите му. Представляват го две големи фирми в тоя град и тях ще преследваме. Един или цяла група са проучили внимателно Върховния съд и са предложили имената на Розенбърг и Дженсън. Самият Матис едва ли е знаел кого да убие. Тъй че адвокатите му са го посъветвали. Става дума за истинска конспирация.
— Но как ще ги накараш да проговорят?
— Свой клиент няма да издадат. Но ако са виновни и започнем да ги притискаме с въпроси, нещо ще се пропука. Ще са ни нужни десетки репортери, които да водят милиони телефонни разговори, да се обаждат на адвокати, сътрудници, стажанти, секретарки, писари, на всички. Ще ги бомбардираме отвсякъде тия негодници.
Кийн смучеше лулата си и не изглеждаше много ентусиазиран.
— Кои са тия фирми?
— „Уайт и Блазевич“ и „Брим, Стърнс и Кидлоу“. Провери ги в нашата библиотека.
— Чувал съм за „Уайт и Блазевич“. Голямо учреждение. Заклети републиканци.