— Имаме я — вметна бързо Грей.
Стоеше до стената, отдясно на Дарби. Никой не му обърна внимание. Всички погледи бяха приковани в екрана. Морган бавно започна да чете клетвената декларация. Очите му се стрелкаха непрекъснато от листа към камерата и обратно.
Отне му десет минути. Всеки път, когато чуеше думата „пеликан“, Дарби затваряше очи и поклащаше глава. Бе се стигнало в края на краищата и до това. Не, беше просто лош сън. Тя се опита да се вслуша в думите му.
Когато Морган свърши с четенето, остави декларацията на масата и се взря в някакви бележки пред себе си. Изглеждаше спокоен и отпуснат. Хубав младеж и човек не можеше да му даде двайсет и девет години. Беше у дома си, така че вратовръзка нямаше. Само снежнобяла риза. „Уайт и Блазевич“ не било най-прекрасното място за работа, но повечето от четиристотинте юристи в нея били честни хора и вероятно не знаели нищо за Матис, каза той. Всъщност, той се съмнявал, че някой друг, освен Уейкфилд, Велмано и Айнщайн е замесен в заговора. Имало един съдружник, Джарелд Швабе, който бил достатъчно гаден, за да участва в подобно нещо, но Морган нямал доказателства. (Дарби си го спомни много добре.) Имало и една бивша секретарка, която напуснала изведнъж няколко дни след убийствата. Казвала се Мириам Ларю и работила в отдел „Нефт и газ“ осемнайсет години. Може би знаела нещо. Живеела във Фолс Чърч. Друга секретарка, която не желаеше да назове, му бе казала, че е дочула случайно някакъв разговор между Уейкфилд и Велмано и проблемът бил дали на него — Морган — може да се вярва. Но бе уловила само отделни изречения. След намирането на бележката на бюрото му бяха започнали да се отнасят с него различно. Особено Швабе и Уейкфилд. Те сякаш копнеели да го изправят до стената и да го заплашат, че ще му откъснат главата, ако не си държи устата затворена. Но не можели да го сторят, защото нямали доказателства, че я е прочел. А се страхували да вдигат много шум. Но той я бил прочел, а и те били почти сигурни в това. И след като в ход бил заговор да бъдат убити Розенбърг и Дженсън, той, какво пък, бил само един служител. Можели да го сменят за секунди.
Адвокатът Литски поклати изумено глава. Първоначалната изненада, която ги бе приковала на местата им, постепенно отслабваше и някои от присъстващите се размърдаха на столовете си.
Морган ходеше на работа с кола и на два пъти бе усетил, че го следят. През обедната си почивка бе видял един мъж да го наблюдава. После Морган заговори за семейството си и изложението му започна да губи темпо. Беше ясно, че повече важна информация няма да има. Грей подаде клетвената декларация и записката на Фелдман, той ги прочете и ги подаде на Краутхамър, който ги предаде по-нататък.
Морган завърши със смразяващо сбогом: „Не зная кой ще види този запис. Аз ще бъда мъртъв, така че няма да има голямо значение, струва ми се. Надявам се, че ще го използвате, за да разобличите Матис и гадните му адвокати. Но ако тия мръсници ме гледат сега, то ви казвам направо да вървите на майната си“.
Грей извади касетата, потри ръце и се усмихна на групата.
— Е, господа, донесохме ли ви достатъчно потвърждение, или искате още?
— Аз ги познавам тия хора — обади се някак замаяно Литски. — Преди една година играх тенис с Уейкфилд.
Фелдман се изправи и закръстосва стаята.
— Как открихте Морган?
— Това е дълга история — отвърна Грей.
— Дай я по-накратко.
— Намерихме един студент по право, който е стажувал в „Уайт и Блазевич“ миналото лято. Той разпозна Морган на снимка.
— Откъде взехте снимката? — запита Литски.
— Не ме питай. Не се връзва с материала.
— Аз казвам да го пускаме — заяви високо Краутхамър.
— Пускайте го — обади се и Елиът Коен.
— Откъде разбрахте, че е мъртъв? — продължи да пита Фелдман.
— Дарби отиде вчера в „Уайт и Блазевич“. Те съобщиха новината.
— Къде бяха касетата и клетвената декларация?
— В сейф във Фърст Кълъмбия. Жената на Морган ми даде ключа тая сутрин в пет. Не съм сбъркал никъде, нали? Версия „Пеликан“ е потвърдена от независим източник.