Стоте хиляди си стояха непокътнати. Вторият съпруг на майка й, високопоставен служител в голяма фабрика за хартия, беше малко по-възрастен и доста по-богат и след брака тя раздели своята част от обезщетението между Дарби и брат й. Каза, че парите й напомнят за починалия съпруг и че жестът има смисъл на символ. Макар че още обича баща им, сега започва нов живот в нов град и с нов съпруг, който ще се пенсионира след пет години с куп пари за харчене. Дарби малко се затрудни по въпроса за символа, но оцени жеста и взе парите.
Стоте хиляди се удвоиха. Тя вложи по-голямата част в акционерни дружества, но само такива, които нямаха дялове в химически и петролни компании. Караше малка кола и живееше скромно. Дрехите й бяха съвсем в традицията на Правния факултет и тя ги купуваше не от скъпи бутици, а от магазините на производителите. С Калахан обикаляха по-хубавите ресторанти и никога не ядяха два пъти на едно и също място. Всеки си плащаше поотделно. Винаги.
Той не се интересуваше от пари и никога не я разпитваше с какви средства разполага. Явно имаше повече от мнозинството студенти по право, но и Тулейн можеше да се похвали със своята групичка богаташки деца.
Излизаха повече от месец, преди тя да легне с него. Дарби постави условията и той безропотно ги прие. Други жени не биваше да има. Всичко трябваше да бъде абсолютно дискретно. И той трябваше да престане да пие толкова.
Калахан спазваше първите две, но пиенето продължи. Баща му, дядо му и братята му пиеха здраво, така че това си беше по наследство. Но за първи път в живота си Томас беше влюбен, влюбен до полуда, а усещаше съвсем ясно момента, когато уискито започваше да пречи на връзката му. И стана по-предпазлив с алкохола. Като се изключеше миналата седмица заради болката от загубата на Розенбърг, никога не пиеше преди пет следобед. А когато беше с Дарби, спираше веднага щом усетеше, че е пийнал повечко и може да не се представи достатъчно добре.
Един четирийсет и пет годишен мъж, който се влюбва за пръв път в живота си, е интересен обект за наблюдение. Пред външни хора се мъчеше да не я забелязва, но когато бяха само двамата, се държеше като оглупял хлапак.
Тя го целуна по бузата и го зави с одеялото. Дрехите й бяха сгънати грижливо на стола. Дарби излезе и заключи тихичко външната врата. Слънцето беше вече изгряло и надничаше през сградите от отсрещната страна на Дофин стрийт. Тротоарите пустееха.
Тя имаше лекция след три часа, после от единайсет друга — конституционно право при Калахан. След една седмица трябваше да е готова с курсовата си работа за апелативните жалби. Рефератът за преразглеждане на присъдите така и събираше прах на бюрото й. Беше изостанала с упражненията по две дисциплини. Време бе отново да стане студентка. Беше загубила четири дни да си играе на следовател и сега се проклинаше.
Колата беше зад ъгъла, всъщност половин пресечка по-надолу.
Наблюдаваха я и гледката беше наистина приятна. Тесни джинси, широк пуловер, дълги крака, очила, които крият очите, без червило и руж. Наблюдаваха я как затваря вратата и се отправя бързо по Роял, а после изчезва зад ъгъла. Косата, като че ли тъмночервена, стигаше до раменете.
Тя беше.
Той носеше обеда си в книжна торбичка и седна на една празна пейка, с гръб към Ню Хампшир. Мразеше площад Дюпон с неговите скитници, наркомани, дегенерати, застаряващи хипита и пънкари с черни кожени дрехи, стърчащи като бодли червени коси и вулгарен език. От другата страна на фонтана добре облечен мъж с мегафон събираше групичката си от защитници на правата на животните, за да тръгнат към Белия дом. А облечените в кожи пънкари започнаха да им се подиграват и да ги псуват, но четиримата полицаи на коне бяха достатъчно близо, готови да предотвратят евентуалния побой.
Той си погледна часовника и обели един банан. Беше обед и предпочиташе да се храни на друго място. Срещата щеше да е кратка. Ония в другия край продължаваха да крещят и да псуват. Мерна този, когото чакаше, да се промъква сред тълпата. Погледите им се срещнаха, последва кимване и новодошлият седна на пейката до него. Казваше се Букър и беше от Лангли, ЦРУ. Срещаха се тук от време на време, когато линиите са объркваха или преплитаха, а шефовете им искаха да научат нещо важно, което никой друг нямаше да чуе.