Букър не си носеше обяд. Той започна да бели печени фъстъци и да хвърля шушулките под кръглата пейка.
— Как е мистър Войлс?
— Бесен. Както винаги.
— Снощи Гмински беше в Белия дом до полунощ — рече Букър и хвърли няколко фъстъка в устата си.
Отговор не последва.
— Там нещо са се паникьосали — продължи Букър. — Оная работица с пеликана здравата ги е разтреперила. И ние я четохме, знаеш, и сме почти сигурни, че не ви е впечатлила чак толкова, но неизвестно защо Коул е ужасен от нея и е подплашил и президента. На нас значи ни се струва, че вие, момчета, просто се забавлявате с Коул и шефа му, и тъй като в досието се споменава президента и има и оная снимка, ние си мислим, че си правите нещо като майтап. Нали разбираш какво искам да кажа?
Той отхапа от банана и не отговори.
Защитниците на животните тръгнаха в неравен строй, а облечените в кожи пънкари засъскаха след тях.
— Както и да е, не е наша работа и не бива да е наша работа, само дето сега президентът иска да проверим тайно досие „Пеликан“, преди вие да стигнете до него. Сигурен е, че няма да намерим нищо, и държи да знае, че в него няма нищо, за да убеди Войлс да го зареже.
— В него няма нищо.
Букър се загледа в един пияница, който пикаеше във фонтана. Полицаите пришпориха конете и изчезнаха в посока към слънцето.
— Тогава Войлс си прави майтап, а?
— Проверяваме всички следи.
— Ама още няма нищо горещо, а?
— Не. — Бананът беше изяден. — Защо се тревожат толкова, че ще се поровим в тая работа?
Букър схруска един фъстък заедно с шушулката.
— Гледай, много е просто от тяхна гледна точка. Бесни са заради изнасянето на кандидатурите на Прайс и Маклорънс, за което, естествено, вината е изцяло ваша. Нямат абсолютно никакво доверие на Войлс. И ако вие започнете да ровите в това досие, те умират от ужас, че пресата ще надуши нещо и президентът ще отнесе някой и друг удар. А изборите са догодина, ха-ха-ха.
— Какво каза Гмински на президента?
— Че няма желание да се намесва в разследване на ФБР, че има по-важни задачи и че е абсолютно незаконно. Но тъй като президентът така настоятелно молеше, а Коул така много заплашваше, ние ще се заемем с тая работа. И ето ме тук, седя до тебе и си приказваме.
— Войлс няма да забрави това.
— Започваме да ровим от днес, но цялата тая работа е абсурдна. Ще извършим рутинните проверки, ще гледаме да не се пречкаме и след седмица и нещо ще кажем на президента, че тая версия си е чиста стрелба в тъмното, само един сапунен мехур.
Той смачка книжната торбичка и се изправи.
— Добре. Ще докладвам на Войлс. Благодаря. — Той се отправи към Кънектикът авеню, подмина пънкарите и изчезна.
Грей Грантам се взираше в монитора, поставен на отрупаната с хартии маса в средата на залата. Наоколо се носеше жуженето, по-точно ревът на новинарската машина, събираща и подаваща информация непрекъснато. Думите не идваха и Грей седеше и се взираше ядосано в екрана. Телефонът иззвъня. Той натисна своето копче и вдигна слушалката, без да отмества поглед.
— На телефона Грей Грантам.
— Обажда се Гарсия.
Мигом забрави за монитора.
— Да, какво става?
— Имам два въпроса. Първо, записвате ли тези разговори и второ, можете ли да ги проследите?
— И не, и да. Не записваме, преди да сме поискали разрешение, и можем да ги проследим, но не го правим. Оня път, стори ми се, казахте, че няма да ми се обаждате в службата.
— Да затворя ли искате?
— Не, всичко е наред. Предпочитам да ми звънят в три следобед в службата, отколкото в шест сутринта в леглото.
— Извинявайте. Просто ме е страх, това е всичко. Ще говоря пред вас, докато ви се доверявам, но ако ме измамите, мистър Грантам, няма да кажа нито дума повече.
— Готово. Кога започвате да говорите?
— Не мога сега. Обаждам се от уличен автомат в центъра и бързам.
— Казахте, че имате копие на нещо.
— Не, казах, че може би имам копие на нещо. Ще видим.
— Добре. И кога ще се обадите отново?
— Трябва ли да поискам официална среща?
— Не. Но аз непрекъснато съм в движение.
— Ще се обадя утре по обяд.
— Чакам ви тук.
Гарсия затвори. Грантам натисна седем цифри, после шест, после четири. Записа си номера и заразлиства указателя, докато стигна раздел „Улични телефони“. Номерът се намираше на Пенсилвания авеню, близо до Министерството на правосъдието.