Нямаше как да прикрия взлома. Дениз щеше да докладва, че същия ден някой е питал за „Секюрити Саут“, щеше да си припомни, че този някой я е разпитвал за алармената система. Полицаите щяха да стигнат до напълно правилното заключение, че този някой е бил именно крадецът. Дениз вероятно щеше да си припомни, че мъжът се е представил като частен детектив от Бостън, което нямаше да помогне много на ченгетата от Атланта, поне докато не се свържеха с Делрой, но дори и да стигнеха до мен и Дениз да ме разпознаеше, нямаше начин да ми лепнат престъплението. Следователно нямаше причина да не открадна папката. А и имах основателна причина да не седя в разбития офис и да я преглеждам на светлината на фенерчето.
Прибрах лоста и ролката с лепенката в кутията, сложих папката отгоре и затворих капака. Излязох, придърпах разбитата врата, сложих кутията в колата, качих се и подкарах. Никой не ми обърна внимание. Изкачих хълма на Пийчтрий Роуд, стигнах до търговския център на Фип Плаза и паркирах в гаража им срещу „Риц-Карлтън“. Извадих папката от багажника, качих се на първото ниво и седнах на една пейка, за да я прочета.
Не открих нищо особено. Папката съдържаше тесте фактури, според които „Трите кобилки“ бяха изплатили на „Секюрити Саут“ годишно възнаграждение в размер на двеста и петдесет хиляди долара. Пазеха се документи отпреди пет години. Върху всяка фактура бе отбелязано „платена“, с номер на чека и дата, записани с четлив почерк. Към всеки отрязък имаше и вносна бележка, което ми подсказа, че сумата е била внесена на сметка в местния клон на Сентръл Джорджия Банк. Приложени бяха и извлечения от плащанията с „Виза“, всяко надписано със същия старателен женски почерк: „Платено, П. К.“ и датата. Доколкото разбирах, Делрой бе плащал за цялата дейност на „Секюрити Саут“ със своята кредитна карта. Униформи, оръжие, фенери, муниции, радиостанции В същото време някой друг бе я захранвал. Пени Клайв?
Открих павилион с копирна машина на самообслужване и си направих копия от всички документи в папката. После сложих оригиналите пак на мястото им, върнах се през оживеното движение обратно в търговския център на Ист Пейсиз Фери, паркирах в същия заден двор, сложих си ръкавиците, влязох в офиса на „Бела“, върнах папката там, откъдето я бях взел. После си тръгнах. Невредим. За пореден път.
36
Станах рано, още преди жегата да притисне града, и пробягах осем-девет километра из Ламар под сянката на дърветата. Върнах се в мотела, взех душ, избръснах се, закусих добре, взех си допълнително кафе, затворих се в стаята, седнах на леглото и развъртях телефоните.
Първото ми обаждане целеше да открие началника на отдел „Убийства“ в бостънския полицейски участък, моя стар приятел и почитател Мартин Куърк.
— Сега пък какво искаш, дявол да те вземе! — ревна Куърк още щом ни свързаха.
— Отсъствах известно време. Домъчня ми и реших да ти се обадя.
— О, господи! — простена Куърк. — Единственото свястно нещо, което сме свършили в отдела, е да те уволним.
— Дори с това не можете да се похвалите — поправих го. Уволниха ме от Окръжната прокуратура в Мидълсекс.
— Казах „ние“ в по-широк смисъл. Ние, пазителите на реда, имах предвид.
— Ей, откакто те произведоха капитан, всичката ти човещина се изпари.
— Какво искаш? — отново попита Куърк.
— Да получа по възможност изчерпателна информация за един бивш агент от ФБР на име Джон Делрой. Запиши. Преди да постъпи в Бюрото, е служил в морската пехота. В момента има фирма в Атланта, наречена „Секюрити Саут“.
— И защо аз трябва да свърша всичко това?
— Защото, ако опитам аз, никой няма да ми каже нищо.
— То пък сякаш на мен ще ми кажат.
— Ти си капитан. Няма как да не ти обърнат внимание.
— Няма що, капитаните от градската полиция са на голяма почит сред федералните.
— Поне при мен държиш едно от първите места.
— Откъде се обаждаш?
— От Ламар, щата Джорджия.
— Браво на теб — похвали ме Куърк.
Дадох му телефонния си номер и затворих. Беше вторник. Във вторник сутринта от девет до единайсет Сюзан провеждаше семинар. Часът бе девет и петнайсет. Изпих си кафето, прочетох местния вестник докъм десет и десет. После се изтегнах на леглото и се опитах да прогоня от главата си всякакви мисли — просто да пробвам дали някоя идея няма да се роди от нищото. Всъщност най-вече Сюзан ми се въртеше пред очите, и то гола Това би решило всичките ми лични проблеми, но не и случая, по който работех. В единайсет и петнайсет й позвъних.