— Опитвам се да си изпразня съзнанието.
— Мислех, че вече си успял — засече ме Сюзан.
— Тъкмо когато си въобразих, че съм го постигнал… ми се яви ти, и то разсъблечена.
— Как изглеждам?
— Каквато те помня.
— Приемам, че е синоним на зашеметяваща — каза Сюзан. — Като киснеш там, нищо друго ли не правиш, освен да си ме представяш гола?
Случва се и да подетективствам.
— Е, и?
— И сега събирам резултатите.
— Означава ли това, че си в задънена улица?
— Не точно. Научавам разни неща. В същото време не проумявам значението на онова, което откривам.
Дай да ти помогна.
— Благодаря, докторе. Облечена ли си?
— Напълно Кажи с какво разполагаш.
— Помниш ли имената на участниците?
— Естествено — отвърна Сюзан.
— Знаех си. И тъй, Пени Клайв и сестрите й отказват да говорят с мен. Не ме допускат в къщата, в конюшните, никъде. Забраната се привежда в действие от охранители на „Секюрити Саут“.
— Още ли пазят и коня?
— Предполагам, да. Не мога да се доближа нито до него, нито до когото и да било, за да разбера със сигурност. Изгонили са двамата съпрузи на дъщерите Пъд и Корд. Сега живеят заедно в предишното любовно гнезденце на Пъд в центъра на Ламар.
— Корд беше изявеният педофил, нали?
— Да. Сега е като изгубено агне, а Пъд, съвсем неочаквано, го е взел под крилото си.
— Май обърка метафората — отбеляза Сюзан.
— Лошо се изразих. И двамата имат чувството, че Пени им е теглила шута. Усещат, че тя държи юздите, и в същото време подозират, че има интимна връзка с Джон Делрой, който е шефът на „Секюрити Саут“.
— Шефът, казваш. Това не е ли нова информация?
— Да. Очевидно той и фирмата са едно и също нещо. Също така безспорен факт е, че единственият му клиент е семейство Клайв. Дори някои от разходите по кредитната карта на Джон Делрой са платени от човек с инициали П. К.
— Пени Клайв?
— Напълно възможно. А разходите са свързани със „Секюрити Саут“.
— Как се добра до това?
— Чрез взлом.
— Винаги дава резултат. Проучваш ли мистър Делрой?
— В момента Куърк го проверява чрез ФБР.
— Ами онзи шериф Бекър?
— Помощник-шериф — уточних. — Според мен е честен. Семейството обаче има прекалено силно влияние и това му връзва ръцете.
— Все още ли те използва да му вършиш работата?
— По всички възможни начини.
— И влиянието им ни най-малко не е отслабнало въпреки смъртта на бащата?
— То май парите са му осигурявали влиянието. А сега те са в техни ръце.
— Искаш да кажеш на трите момичета.
— Да, участват с равен дял. Говорих с адвоката на имотите им.
По линията настъпи мълчание. Знаех, че Сюзан мисли. И между веждите й се е появила тънка бръчица. Така вглъбена, тя сякаш се потапяше толкова дълбоко в мислите си, че дори и да я заговориш, не чуваше. Удивително е да може да я наблюдава човек, а резултатът в повечето случаи бе поразителен. Представях си я как се е умислила. Напълно облечена.
— Делрой е, нали? — попита тя най-сетне.
— Не знам — отвърнах. — Може би.
— Все пак той е най-вероятният човек.
— Да.
— Той единствен не се връзва. Откога работи за семейството?
— От десет години, може и повече да са.
— Това ли изрови при взлома?
— Засега предположение. Бил е там, когато Пъд е влязъл в семейството, а и преди това.
— Значи Пени е била малко момиче, когато се е появил.
— Така ми се струва… сега е на около двайсет и пет.
— Все още е много млада каза Сюзан.
— Може би.
— Може би ли?
— Дори когато бащата е бил жив, тя е движила всекидневните дела на фирмата. Рязко се отличава от сестрите си. Млада е, но твърде жилава.
— Смяташ ли, че, както твърдят Пъд и Корд, всъщност тя ги е изгонила?
— Проблемите в брака на всеки от тях не са се променили. Промяната е настъпила със смъртта на Клайв.
— И Пени е поела нещата в ръцете си.
— Аха.
— Защо го е направила?
— Е, не съм аз този, който е правил докторат в Харвард.
— Знам, че съм аз — рече Сюзан.
— А никой от двама ни не знае защо го е направила.
— Ако изобщо става дума за нея.
— Не бих могъл да се изразя по-точно — казах аз.
— Знам ти способностите. А какво ще кажеш за майката?
— За Шери Ларк?
— Ще има ли полза, ако говориш с нея?
— Не зная. Не я виждам тук. Витае из облаците, и то доста далеч. Живее в Сан Франциско.