- Този, който е обичал тази жена - отвърна замислено Радо Ангелов.
- Убийство от ревност? - недоверчиво подметна комисарят.
- Няма следи от насилие - повтори патологът. - Поне на този етап...
- Твърдиш, че не е убийство? - повиши глас Мишената. - След това, което виждаш?
- Нищо не твърдя - отвърна спокойно Моренов. Изправи се и каза:
- Засега от мен - толкова. - И се отдалечи по посока на линейката.
Мишената и Радо се дръпнаха настрани, за да може фотографът да заснеме сцената на смъртта.
- Защо мислиш, че убиецът е обичал тази жена? - обърна се Мишената към партньора си.
- Заради цветето в ръцете й - отвърна Радо. - Сякаш Лицето Хикс се прощава с любим човек.
- След като я убива?
- Може да съжалява за смъртта й...
- Със сигурност ще съжалява, ако ми падне! - извика Мишената.
- Шефе, ами ако наистина е нещастен случай?
- Не ми пробутвай подобни тъпотии! - ядоса се комисарят.
- Счупва й врата случайно, а после я нагласява за погребението!
- Не. Не е така - отвърна Радо. - Ами ако конят я е хвърлил на земята?
- Ти знаеш ли коя е Щурата Стела? - изгледа го косо Донов.
- Колко конни състезания е печелила!
- Но вече не е млада - продължи Радо. - Загубила е част от ездаческите си умения...
- Дрън-дрън, както казваше една позната.
- Може нещо да е подплашило коня... - не се отказа младият мъж. - Изправя се на задните си крака и...
- Стела се прилепя към тялото му - прекъсна го Мишената.
- Този път не е успяла - твърдо изрече младият полицай. -Може да се е разсеяла, да не е преценила правилно ситуацията...
Замълчаха. Комисарят започна да обикаля около ствола на Пеещата круша, а Радо се облегна на дървото и притвори очи, за да не се разсейва от обиколките на шефа си.
- Юнако, дори и да си прав... - започна комисарят, - как ще ми обясниш положението на тялото?
- Само бъди търпелив!
- Че кога не съм бил - изсумтя Донов.
- Изслушай ме! - умолително изрече Радо, погледна шефа си и продължи: - Щурата Стела има среща на гробището...
- Което само по себе си е подозрително... - вметна Мишената.
- Защо?
- Кой ходи нощем по гробища?
- Не е задължително срещата да е била през нощта - спокойно продължи Радо. - Доктор Моренов ни каза, че смъртта е настъпила в ранната сутрин.
- А после?
- Щурата Стела и Лицето Хикс се разделят. После конят хвърля Стела, а Лицето Хикс се връща...
- Защо се връща?
- Може конят да е изцвилил - предположи младежът. - Лицето Хикс вижда мъртвата жена, не може да й помогне и...
- Защо не е позвънил на сто и дванайсет? - прекъсна го отново Мишената.
- Не знам - въздъхна Радо.
- Значи Лицето Хикс има какво да крие - заключи комисарят.
- Понякога човек се паникьосва и предпочита да не се намесва...
- Само ако има какво да крие - повтори Донов. - А това значи - нечисто съдебно минало...
- Мислиш ли?
- Най-вероятно...
- Не е така! - катгорично изрече младият полицай. - Ако Лицето Хикс се крие от закона, ще изчезне веднага оттук. Няма да мести тялото, да търси цвете, да се прощава по този начин с Щурата Стела...
- Може да е някой извратеняк - предположи Мишената. - Геронтофил, който дебне бабички...
- На гробището?
- Повечето от тях сутрин можеш да откриеш именно тук.
- Не ми прилича на сексуално престъпление - поклати глава Радо. - Маргаритката в ръцете на жената повече напомня за любовно обяснение... Обича ме, не ме обича...
65
- Бабче, как мислиш? - започна Траян, като се облегна назад, за да не влиза слънцето в очите му. - Има ли убиец в селото?
- Опазил ни Бог! - изрече баба Бенда и бързо се прекръсти.
- Откакто съм дошъл, колко души умряха?
- Коко Хлопката, Димо Вълкобореца и Бончо Гладиатора - тихо каза старицата. - Но не може да се убити, не може... - поклати глава тя. - Нали полицаите казаха, че...
- На тях не може да се вярва - прекъсна я младият мъж. - Разкажи ми нещо за починалите...
- Бончо, Вампора и Балабана ги знаеш вече... - започна възрастната жена. - Коко Хлопката бе лудо хлапе. Пропищя селото от неговите магарии. Ама и другите не оставаха назад. Вампора и Балабана правеха сеир на цялото село, когато се бореха на ливадата край Темното езеро...
- За какво се бореха?
- За едно агне - засмя се старицата. - Все не можаха да решат кой от двамата е по-силен. Победителят получаваше агнето, а после го изяждаха заедно... Ако едната година победи Вампора, на другата година Балабана го предизвикваше отново...
- Весело село! - засмя се Траян.
- Беше весело... - намръщи се неочаквано баба Бенда. Помълча малко и продължи: - Виж, Димо и Бончо бяха кротки, но и те се водеха по акъла на Коко и Вампора... От деца са заедно... Само Стела е по-млада от тях. Лудетина, която не отстъпваше на момчетата по щуротии...