- Кой казва, че си ти? - изрева Мишената. - Стани!
Овчарят се изправи, но не свали ръцете от главата си. - Защо помисли, че е убита? - по-спокойно го попита Радо.
- Заради цветето...
- И свали ръцете си! - извика отново комисарят, но Милко само отстъпи две крачки назад.
- Ти ли върза коня за дървото? - сети се Радо.
- Конят го нямаше.
- Какво? - озадачи се Мишената.
- Нямаше го... - повтори Милко.
- Кога?
- Когато намерих жената...
- Откъде се появи тогава? - продължи Мишената.
- Не знам откъде дойде... Магии стават в това село... - прошепна Милко.
- Например? - подкани го Радо.
- Ами... Оня ден кучето влезе в един храст, а оттам излезе позлатен козел...
- Ясно - обобщи Радо.
- Върви си! - Мишената изчака, докато овчарят се отдалечи, и прошепна на Радо: - Трябва да го проверим... Започни от психиатричния регистър.
- И все пак човекът каза нещо интересно... - замислено изрече младият полицай.
- В подкрепа на твоята теза...
- Не завиждай! - направи опит да се пошегува Радо, но мрачният поглед на шефа му го отказа.
- Продължавай! - нареди Мишената.
- Ако конят е хвърлил Щурата Стела, Лицето Хикс е хванал коня и го е върнал отново под крушата.
- Това е ясно - изрече спокойно комисарят. - Но защо? Защо Лицето Хикс ни навира коня в очите?
- Вероятно иска да ни подскаже действителната причина за смъртта на жената - предположи Радо. - Сякаш казва: „Не съм аз, конят е."
- Конят е... - повтори Мишената. - Ако си прав... Дали да не пуснем малко кръв от жребеца?
- Какво ще търсим? - озадачи се младият полицай.
- Причината, поради която конят е хвърлил Щурата Стела.
67
Още щом видя силуета на вратата, Ели се обърна гърбом към вратата, за да зареди кафе машината. Траян се промъкна крадешком, обгърна я през кръста и я целуна по врата.
- Ще ни видят - прошепна Ели и направи опит да се дръпне настрани.
- Какво от това? - засмя се Траян, без да я пусне.
- Забрави ли за ловната дружинка?
- Ще преживея няколко сачми в задника - безгрижно отговори младежът.
- Да не би да спиш по корем?
- По корем правя някои по-приятни упражнения - заумилква се той.
- Прозвуча като предложение.
- Нахално ли ти се струва?
- Прибързано - сериозно отговори момичето.
- Стига бе! - невярващо изрече Траян. - Повече от десет дни минаха!
- В Кралево времето тече с друг ритъм.
- Мъчително бавно, когато... - Траян се прилепи към Ели и тя усети, че е възбуден.
- Ходи си тогава! - прекъсна го момичето и се отдръпна решително.
- Няма да е скоро - поклати глава той. - Първо, ще разнищя тайните на Кралево, второ - ще напиша дипломната си работа, трето - ще се любя с най-красивото момиче на света...
- Ясно. Ще изпълниш само втора точка от плана си.
- Защо? За първа и трета точка ти можеш да ми помогнеш.
- Забрави за трета точка! - категорично отсече Ели и сложи на плота две големи чаши с кафе.
- Няма да споря... Засега.
Траян взе чашите и седна на близката маса. Момичето седна срещу него. Той отпи голяма глътка горещо кафе и прошепна:
- Трябва да ми помогнеш.
- За какво?
- Става нещо из селото.
- И аз го усещам. Баща ми не ме пуска никъде.
- Може да е от бащинска ревност - изпъчи гърди Траян. - Мисли си, че дъщеря му още е малка...
- Едва ли... - отговори Валерия. - Досега не се е случвало...
- Защото аз не съм бил тук - засмя се самодоволно младежът.
- Е, ти не си бил, но други... - подхвърли загадъчно Ели.
- Искаш да ревнувам - поклати разочаровано глава Софиянеца.
- Не. Но татко се страхува се за мен, а това никога не се е случвало - изрече със спокоен глас момичето.
- Всичко се върти около ловната дружинка - стана сериозен и Траян.
- Прав си. Коко Хлопката, Димо Вълкобореца и Бончо Гладиатора са ловци.
- Както и Щурата Стела.
- Какво за нея?
- Намерена е мъртва на гробищата.
- Не знаех - едва произнесе Ели и се облегна назад. Помълча малко и добави: - Дали трябва да се страхувам за татко?
Траян само повдигна рамене.
- Слушай... - наведе се той напред. - Според мен всичко започва от Прокълнатата къща.
- Не научи ли нещо от баба Бенда?
- Преди трийсет години една жена се е обесила в нея.
- Драматично, но не и зловещо - подпря длани на масата Ели.
- И аз си помислих същото - отвърна Траян. - Но никой не казва защо тази жена е посегнала на себе си?
- Може да е свидетел на нечие престъпление...
- Може - съгласи се бързо младежът. - Но тогава... Кои са престъпниците?
- Да не мислиш, че са от ловната дружина? - Ели рязко стана от масата.