- Изводът се налага от само себе си. Мъртвите са...
- Няма да го повярвам! Ти не ги познаваш! - извика тя.
- Факт - кротко изрече Траян.
- Не можеш да говориш така за тях! Те са готини! Адски готини! - продължи момичето, като неусетно повиши тон.
- А ти си пристрастна!
- Така е - съгласи се тя. Направи две крачки към бар плота, извърна се назад и попита: - Да не би да ми намекваш, че баща ми също е замесен?
- Не знам - колебливо отвърна Траян. - Той не е ли по-млад от тях?
- По-млад е. Преди трийсет години е бил на... - Ели набързо изчисли и довърши: - Биле на осемнайсет. Ясно ли е? - изкрещя тя.
- Успокой се! Цяло село ще ни чуе!
Замълчаха. Ели отново седна на масата. Траян изпи кафето от първата чаша и се пресегна за втората. Отпи от нея и едва тогава наруши мълчанието:
- Къде ли е погребана жената, която се е обесила?
- Откъде да знам?
- Самоубийството е грях според християнството... - Младежът започна да разсъждава на глас. - Това означава, че жената не е погребана по установения ред. Не е при останалите.
- Какво се сети?
- Има ли гроб, който е различен? На който няма паметник, няма кръст, не носят цветя? И да не е на гробището?
- Искаш ли да питам мама? - скочи Валерия.
- Давай!
След пет минути тя се върна. Лицето й бе леко пребледняло, а очите сияеха с виолетов пламък.
- Да не си видяла привидение? - попита Траян и дори е изправи.
- Жената, която се е самоубила, е заровена встрани от гробището - бавно и някак тържествено произнесе момичето. - Мястото е наречено Прокълнатия гроб.
- Защо тази жена е прокълната? - озадачи се младежът.
- Не знам.
- Искаш ли да проверим? - стана рязко Траян.
- Какво?
- Прокълнатия гроб.
68
Линейката на „Спешна помощ“ и автомобилът на криминалистичната лаборатория потеглиха. Милко страхливо се озърташе до един храст, но Мишената му посочи с жест да се маха. Овчарят бавно се отдалечи по коларския път край гробището. Комисарят се приближи до Велизар Вампора и Максим Балабана и директно ги попита:
- Кой е любимият на Щурата Стела?
- Коко - отвърнаха едновременно двамата кралевци.
- Нали е мъртъв? - изненада се Мишената, защото очакваше да му споменат името на някой жив човек.
- Така е - отговори Вампора. - Тя... тяхната любов... Сложна беше.
- Така и не се събраха - допълни горският.
- Все се разминаваха... - продължи кметът.
- А друг да е обичал Стела? - намеси се Радо. - Тайна любов... Да е криел от другите любовта си към нея?
- Няма такива работи в село! - изрепчи се Вампора. - Всичко се знае!
- А и Стела не се задържаше дълго в Кралево - поясни Максим Балабана.
- Но последните години е била тук, нали?
- Така е - съгласи се кметът. - Но тя си обичаше Коко от малка... Не знам за друг мъж.
- И аз не знам... - обади се горският.
- Очаквахме, че на стари години ще се съберат, ама... Не им било писано... - продължи Вампора.
- Събраха се те... - поклати глава Балабана. - Събраха се, ама на оня свят...
- Добре - изрече Мишената. - Тогава кой е приготвил Стела за погребение? Кой е сложил цвете в ръцете й?
Двамата кралевци не отговориха, дори не се погледнаха.
- Някой от селото е, кмете - настоятелно каза комисарят.
- И ние така мислим, ама... Кой ще е? - безпомощно промълви Вампора.
- Ако се сетите... - подхвърли Радо.
- Знам - прекъсна го кметът. - Веднага ще ви позвъним.
Мишената и Радо се насочиха към полицейския автомобил, а двамата кралевци се качиха на кметския джип. Неочаквано Вампора се провикна:
- Господин комисар, трябва да провериш новия овчар. - Той забърка по джобовете си. - Ей сега ще ти дам данните му
- Спокойно, кмете - отвърна Донов. - Няма да забравя.
В този момент към тях се приближи Глухата Марина. Огледа се с невиждащи очи и се развика:
- Къде е чедото ми? Господи, къде е?
- Линейката я взе, како Марино - провикна се силно Вампора, но слезе от автомобила.
- Това е майката на Щурата Стела - поясни Максим Балабана на полицаите. - Не чува добре - и също излезе от колата.
Вампора и Балабана пресрещнаха жената и се опитаха да я спрат, но тя с отскубна от тях, падна на земята и занарежда:
- Убиха те, чедо, убиха те... И пушката ти откраднаха... Как да дойда сега при теб? Да опустеят дано!
- Наистина - прошепна Вампора. - Пушката на Стела я няма!
- Може старицата да не я е видяла - предположи Мишената.
- Стела никога не излиза без пушката си - отсече кралевският кмет.
Мишената и Радо се дръпнаха настрани.
- У когото е пушката... - започна Мишената.