- Защо ме плашиш?
- Не исках - вдигна ръце Траян. - Погледни яйцето! - Той се наведе и счупи с крак яйцето върху гроба.
- Не трябваше да го правиш! - разтрепера се Валерия.
- Чупенето на яйце възпрепятства превръщането на мъртвеца във вампир.
- Дали ще помогне след толкова години?
- Ами ако яйцето символизира... - започна младежът, но не продължи.
- Какво?
- Космическото яйце - замисли се за миг Траян, а после бързо поклати глава. - Не, не! Не може да бъде!
70
Отдалеч видя светлината - процеждаше се на тънки ивици през гъстия храсталак. Явно го бяха изпреварили. Поколеба се за миг, но стисна здраво лизгара и продължи безшумно напред. Траян бе наясно, че замисленото от него е криминално деяние, но не можеше да се спре. Притаи се зад храстите, а в ноздрите му неочаквано нахлу миризмата на тамян. Вдигна глава нагоре, а луната закачливо му намигна от дъното на звездния кош. Изчака известно време и едва тогава надникна през листата.
От другата страна на лещака бе спряна нивата на Вампора с включени фарове. Светлината им осветяваше Прокълнатия гроб, около който обикаляха Максим Балабана и Вампора. Кралевският кмет с кандило в ръка рисуваше във въздуха кръст над гроба, а Балабана държеше метален прът. Около вратовете на двамата бяха завити сплитки чесън. От мястото си Траян не виждаше дали имат кръстчета на гърдите, но със сигурност ги носеха. Как иначе ще се справят с вампира! Траян съжали, че не е взел камера. Нощната програма на кралевци се очертаваше да бъде интересна.
След трикратно обикаляне около гроба Вампора остави димящото кандило настрани и грабна права лопата. Балабана го последва.
- Откъм главата да почнем! - нареди кметът.
- Ами яйцето? - попита Балабана.
- Хвърли го!
Горският се наведе, грабна го и го хвърли към храстите. Траян инстинктивно се наведе, но яйцето падна встрани от него. И тогава се сети, че той днес счупи едно... Кой е сложил ново яйце на Прокълнатия гроб? Отново погледна натам.
- Когато изровим наполовина пръстта, забиваш пръта! -продължи Вампора.
- Ами ако ни изненада, докато копаем?
- Забиваш пръта право в сърцето му!
- Дали ще го улуча?
- Ще, ще... - успокои го Вампора. - Да копаем, докато не е съмнало!
Двамата едри мъже хваната лопатите и започнаха от противоположни посоки да копаят гроба.
- Не хвърляй пръстта надалеч! - отново нареди кметът. -После не можем я събра!
Продължиха мълчаливо да копаят. Сплитките чесън им пречеха, защото се увиваха я около ръцете им, я около лопатата, но никой от двамата не посмя да махне плетеницата от врата си. Първи спря за почивка Балабана.
- Не сме млади вече... - прошепна той.
- Още ставаме, не се оплаквай... - отвърна му Вампора, хвърляйки пръст настрани, но и той се подпря на лизгара.
Траян усети, че това е точният момент за неговата поява. Изправи се, разтвори храстите, пристъпи напред и извика:
- Искате ли помощ?
Само чу лек шум и после дулата на две пушки се допряха до гърдите му. Много са бързи, помисли си той! Направи опит да отстъпи, но Вампора мина зад гърба му и го подпря с дулото отзад.
- Какво правиш тук? - просъска в ухото му кметът.
- Сеир гледам - наперено отвърна Траян.
- Свърши се животът ти! - продължи със смразяващ глас Вампора.
- Няма да ме уплашите! - спокойно отвърна младежът.
- И лопата носиш - отбеляза кметът. - Защо ти е?
- Нали идвам на помощ! - изрепчи се Траян.
- Да го застрелям ли? - кротко попита Балабана.
- Нека първо си изкопае гроба и тогава...- отвърна на приятеля си Вампора, а после нареди на Траян:
- Копай!
- Нали затова съм тук - без да се впечатли, отговори младежът. Плю демонстративно на дланите си и отново грабна лизгара. - На крака ви идвам, дето се вика...
- Не искаме твоята помощ! - изръмжа кметът.
- Ами да си ходя тогава... - отвърна младежът, като отпусна надолу ръце.
- Няма къде да ходиш! Грабвай лопатата! - подпря го с приклада Вампора.
- Какво да търся в гроба? - Траян се престори на наивен глупак.
- Ти копай! - подметна и Балабана. - То само ще си покаже!
- Има ли съкровище поне?
- Има, има... - някак сговорчиво изрече Вампора. - Копай!
- Аз пък мислех, че вампир ще нанижем на копието... - ухили се Траян.
- Ей, Златоуста Бендо, какво е туй твойто изчадие! - провикна се Вампора.
- Така ли викате на баба? - засмя се Траян, като отхвърли първата пръст. - Харесва ми. Баба наистина е умница!
- Ама ти не си - промърмори кметът. - Копай!
- Копая. Не виждаш ли? - сопна се младежът.