- Да повикам ли доктора?
- Защо ми е доктор?
- Да ти даде успокоително.
- Ще пия маточина... - през сълзи каза жената. - Не ми вярваш, нали?
- Коко вече го няма - твърдо произнесе Вампора. - Ще ми се да беше тук, но го няма... - Повъртя се из стаята и попита: -Да ти сваря ли маточина?
Жената само кимна и двамата тръгнаха към кухнята. Докато изчакаха да кипне водата, Юлия трудно поемаше дъх, но поне спря да плаче.
- Няма да ходиш на Калето, нали? - едва произнесе тя, защото знаеше, че каквото си науми Велизар, никой не може да го разубеди.
- Няма, не се бой.
- Щото няма да те пусна да идеш - решително заяви Юлия.
- Няма никъде да ходя - измърмори мъжът. - И без това така съм уморен...
- Къде беше? - плахо попита тя.
- С Балабана имахме една работа...
- Посред нощ?
- Нямаше как да я свършим посред пладне! - изръмжа Вампора. - Ще си лягаме ли?
- Както кажеш - кротко отвърна жена му.
Легнаха си, тя сложи глава на рамото му е се отпусна назад. Вампора заспа едва когато тъмнината на прозореца изсивя. Прехвърляше събитията, но не откриваше отговора. Последната мисъл, преди за заспи, беше свързана отново с Коко. На когото му се привидеше Коко, след това умираше. Защо? Нима Коко иска да му каже нещо от отвъдния свят?
72
Мишената нареждаше една в друга празните чашки от кафе. Пет на брой, а усещаше, че не му достига кофеинът. На неравни интервали от гърлото му излизаха шептящи звуци.
- Ръмжиш - подхвърли му Радо.
- Пъшкам - отвърна комисарят. - Ами се ще да вия, да вия...
- Пълнолуние е... Простено ти е - засмя се младият полицай.
- Що? - наежи се неочаквано Мишената. - Да не съм куче, загубило стопанина си, да не съм вълк, изгонен от глутницата, да не съм...
- Не си - спря го с ръка Радо.
- Знам - успокои се комисарят. - Иди да видиш защо се туткат ония!
- Когато са готови, ще донесат резултатите.
- Няма време, юнако, няма време!
- Време има, търпение - няма - отвърна Радо.
- Ей, момче... - Мишената се надигна от стола си.
- Спокойно, шефе - не се впечатли младият полицай. - Разсъждавай на глас и докато се усетиш, експертите ще пристигнат.
- Ставаш нахален...
- Точното определение е искрен, а не нахален.
- Така да бъде... - съгласи се комисарят. - Започвай тогава!
- Откъде?
- От първото убийство.
- Не се отказваш от хипотезата за сериен убиец. - Сега Радо стана сериозен.
- Иначе трябва да си ходя оттук... - Мишената шумно въздъхна. - Започвай!
- Ако искаш, ти започни... - несигурно изрече младият полицай.
- Йерархията трябва да се спазва - начумери се комисарят.
- Както кажеш... - отговори Радо, помълча малко и каза: - Първото убийство е извършено от вълк, прегризал гърлото на Димо Гетов.
- Съгласен съм - бързо реагира Донов. - Но кой е хванал и кой е пуснал вълка?
- Кога го е пуснал? - продължи Радо. - Преди или след убийството на овчаря?
- Случайна жертва ли е овчарят, или е точният човек, набелязан да умре от захапката на вълка?
- Къде е веригата?
- Виждаш ли! - въодушеви се Мишената. - Колко много въпроси без отговор!
- Дори и да приемем, че Димо Гетов е случайна жертва...
- Това не обяснява следващите убийства - завърши комисарят.
- А ако овчарят е набелязаната жертва?
- Мисли, юнако, мисли! - Мишената тръгна да обикаля тесния кабинет.
- Ако Димо Гетов е точната жертва, хипотезите са много...
- Овчарят обикаля из целия баир... Може да е видял нещо или някого...
- И затова е трябвало да умре - довърши Радо.
- Бил е свидетел на нечие престъпно деяние... - започна Мишената, рязко спря и удари с юмрук по бюрото. - Пак не става!
- Защо? Изглежда логично.
- Но как убиецът ще избере точния момент?
- Уговаря си среща с овчаря в Лудата мечка.
- Фактическият извършител на убийството е вълкът, юнако! Как някой е знаел кога да освободи вълка от веригата, така че животното да не прегризе неговия врат, а този на овчаря?
- Отказваш се от хипотезата за убийство? - изненада се младият полицай.
- Не се отказвам - изръмжа Мишената. - Веригата я няма, веригата!
- Вълкът рядко напада хора... - продължи да разсъждава на глас Радо. - Явно животното е било под силен стрес, преди да нападне...
- Кралевци ти казаха... - прекъсна го шефът му. - Вълкът ще прегризе крака си, за да избяга... Няма да седи като куче и да маха с опашка... Още повече в пещера...
Замълчаха. Радо захлупи глава на бюрото, тъй като разходките на шефа му из кабинета го дразнеха.
- Давай за смъртта на Бончо Гладиатора! - Мишената пръв наруши мълчанието.
- Ако приемем, че е убийство... - колебливо започна