Радо, като надигна глава.
- Мисли го като убийство!
- Изключително сръчен убиец! - констатира младият мъж. - Ако напъхаш предмет в гърлото на някого, как е станало?
- И то без да оставиш следи... - подкрепи го комисарят.
- Предметът не трябва да буди съмнение у жертвата...
- Не е задължително... Но как го е накарал да си отвори устата?
- Не се сещам - отвърна Радо. - Не открихме никакъв предмет около Бончо Гладиатора.
- Може и да е там, но не сме му обърнали внимание.
- Нещо съвсем обикновено...
- Ако убиецът е пъхнал предмета в гърлото на учителя, това означава, че е наблюдавал смъртта на жертвата... - заключи Мишената.
- Но Траян е заварил Бончо Гладиатора жив, преди да повика фелдшера.
- Значи убиецът е бил все още в къщата.
- Не е задължително - отговори Радо.
- Бил е в къщата - повтори натъртено Мишената. - Изчакал е смъртта на учителя, извадил е предмета от гърлото и едва тогава си е тръгнал.
- Ако си прав...
- Прав съм.
- Как Траян не го е усетил? - продължи Радо.
- Ако видиш, че някой се задушава, какво ще направиш?
- Ще хукна към медицинския пункт. Няма да надничам в гърлото му.
- Видя ли? - завърши комисарят.
- Нямаме доказателства - разпери ръце младият мъж.
- Нямаме - намръщи се Мишената. - Но сме прави, сигурен съм!
- Тогава трябва да открием мотива на убиеца.
- Кой да ни го каже?
В този момент в кабинета влезе Христо Гатев, химикът.
- Открих, открих, открих! - приповдигнато извика той.
- Какво? - тръгнаха към него двамата полицаи.
- Защо е танцувал един кон!
73
- Едва се измъкнах от нас! - махна с ръка Вампора по посока на дома си.
- Че откога Юлия те командори? - изненада се Максим Балабана.
- Не е това! Уплашена е до смърт! - поклати глава кметът и седна на пейката под Ружиния орех. - Тази нощ сънувала, че Коко влязал у нас и заръчал да отида на Калето.
- Да идем тогава!
- Не се връзвам на женски сънища!
- Явно Коко иска нещо да ни каже... - замисли се горският.
- Ако има нещо да ми каже, при мен да дойде! - напери се Вампора. - На сън, имам предвид - допълни той.
- Е, то ако е наяве...
- Значи и аз съм на оня свят - довърши кметът и неочаквано плю в пазвата си.
- Вие си бяхте по-близки... - отбеляза Балабана.
- Така е - потвърди Вампора. - Защо на жена ми ще взема ума?
Максим Балабана едва сега приседна на пейката.
- Ти не си ли на работа? - попита го кметът.
- Отложиха сечта.
- Времето е хубаво - вдигна поглед нагоре Вампора. - Нито едно облаче не се вижда.
- Ама мързелът на секачите е голям! - Горският рязко се изправи. - Да вървим!
- Къде? - изненада се приятелят му.
- Да се разходим към Калето - предложи отново Балабана.
- Няма как да стане!
- Да не те е страх?
- Обещах на жена си, че днес няма да доближавам Калето. Според нея сънят е знак, че там ще намеря смъртта си.
- Може и да е права... - поклати глава Балабана. - Жените по ги бива в тия работи... В магии вярват, на врачки ходят...
- Да вървим към кметството! - прекъсна го Вампора.
Тръгнаха под сянката на дуварите. Още зад ъгъла видяха няколко души да стоят от другата страна на кметството до стобора на Длъгнестия Ванко. Не ги познаха, защото плътната сянка на каменния зид скриваше лицата им. Едва когато Вампора и Балабана приближиха, се сетиха кои са чакащите - двете дъщери на Бончо Гладиатора заедно с мъжете си.
- Моите съболезнования! - тихо изрече Вампора, подавайки им последователно ръка.
Максим Балабана го последва. Помълчаха малко, а после по-голямата дъщеря тихо попита:
- Кога ще може да погребем татко?
- Когато полицията разреши - отвърна кротко Вампора.
- Да не би.... - започна втората дъщеря, но рязко млъкна.
- Не е убийство - разбра я кметът. - Полицаят каза, че щом е умрял сам, трябва да се провери...
- Какво има да се проверява! - ядоса се единият зет. - Работа ме чака!
- Ходете си тогава! - наежи се Вампора. - Сами ще погребем съученика си!
- Не може ли вие да попитате в полицията? - плахо се обади по-малката дъщеря.
С неохота Вампора набра телефона на Мишената, като се отдалечи от досадните роднини на Бончо Гладиатора. След малко се върна при тях и съобщи:
- Ще насрочим погребението за утре в единайсет часа.
- Не може ли по-рано? - попита отново същият зет.
- Ако ти изкопаеш гроба... - изгледа го кръвнишки Вампора.
Роднините на Бончо Гладиатора тихомълком се отдалечиха от кметството.
- Бързат да го погребат и да го забравят! - прошепна Максим Балабана.