- Защо набързо?
- Ако твоята хипотеза за Стела и Лицето Хикс е вярна, Лицето Хикс е трябвало да действа бързо...
- Как си го представяш? - замисли се Радо. - Лицето Хикс оставя Стела...
- Защо ще я оставя?
- Аз трябвам ли ви още? - прекъсна ги Гатев.
- Не! - извикаха едновременно двамата полицаи.
Експертът се измъкна от кабинета.
- Защо Лицето Хикс оставя Стела? - продължи Мишената.
- За да може да инжектира коня.
- Конят кротко стои, докато го боцнат... А Стела отстрани ръкопляска - размаха ръце комисарят.
- Не става - съгласи се Радо.
- Мисли друг вариант!
Радо седна на компютъра и започна да щрака. Мишената се разхождаше в кръг из тесния кабинет, като удряше юмрук в дланта си. След малко не издържа:
- Какво търсиш?
- Търговските наименования на допинга... Освен станозолол се нарича още винстрол, сънгейт... Това е лекарството, което Бен Джонсън използвал в спринта си на сто метра на олимпийските игри в Сеул през хиляда деветстотин осемдесет и осма година година.
- Остави!
- Ей сега! - отвърна момчето, но продължи да щрака с мишката.
- Стела е имала два коня, а това ще рече... - Мишената се надвеси над партньора си..
- Че е наясно с лекарството - довърши изречението Радо.
- Точно така! Тогава?
- Стела не е видяла инжектирането - категорично заяви младият полицай.
- Съгласен съм. Тогава как е станало?
- Думай направо, шефе! - уморено каза Радо и впери поглед в комисаря.
- Може Стела да е имала от тези лекарства.
- И някой е знаел.
- Цялото село е знаело - продължи Мишената. - Но един от тях е откраднал ампула, изчакал е удобен момент и е боцнал коня.
- Искаш да кажеш, че допингът е бил вкаран в коня преди срещата на Щурата Стела с Лицето Хикс?
- Знае ли човек...
- Но това означава, че има и трети - Лицето Игрек, което е знаело за срещата на Щурата Стела с Лицето Хикс.
- Не е задължително - поклати глава Мишената. - Ако ти си Лицето Хикс и знаеш, че в пет сутринта имаш среща със Стела, защо да не минеш през тях, да инжектираш коня, а после да чакаш жената на гробището? - бавно изрече комисарят.
- Ами ако срещата продължи повече от въздействието на допинга?
- Викай Гатев! - нареди Донов.
- Мойто име ли чух? - надникна през вратата експертът.
- Ти да не си подслушвал? - погледна го ядно Мишената.
- Не - отрече бързо химикът. - Сетих се, че допингът може да се проследи в кръвта на коня двайсет и осем дни.
- Какво? - извика комисарят.
- Конят ще се изчисти след един лунарен месец - продължи експертът. - Колкото е цикълът на една жена.
- Гатев, само за секс мислиш! - обади се раздразнено Радо.
- Не само мисля - изпъчи гърди химикът.
- Гатев, колко време е необходимо от инжектирането на допинга до неговото действие? - попита Мишената.
- Не знам точно. Но ако приемем, че го дават на конете преди състезания...
- Значи действа бързо, нали така? - прекъсна го Донов.
- Вероятно.
- Това означава, че допингът е инжектиран малко преди срещата или в самото й начало - заключи Радо.
- Но как е станало, юнако?
76
- Вампоре, да ти призная... Олекна ми... - Балабана го изрече с дълбоко изпускане на въздух от гърдите си. - Тази нощ така ми олекна!
Двамата отново седяха под плътната сянка на Ружиния орех. Имотът зад тях бе запустял и не се притесняваха, че някой може да ги чуе. Кметът продължи да мълчи.
- Не разбираш ли? - повиши тон горският. - Трийсет години да мисля аз, че съм убил човек...
- Не беше човек, знаеш го... Изрод беше, дяволска мърша! - едва сега се обади Вампора.
- Знам, ама... Не ми тежи тоз грях повече на сърцето.
- А сега не те ли е страх? - Вампора попита приятеля си шепнешком.
- От какво? - учуди се горският.
- От отмъщението на Дявола. Щом е останал жив...
- Искаш да кажеш, че е дошъл да си отмъщава?
- Помисли си - първо, Коко, после - Димо, вчера - Стела... - изброи Вампора.
- Не съм го мислил така...
- А аз не съм спал цяла нощ - въздъхна кметът.
- Нали полицаите казват, че са нещастни случаи? - опита се да се успокои Балабана.
- Ама как да им вярваме, а?
- Искаш да кажеш, че идва и нашият ред - мрачно заключи горският.
- Ако не го изпреварим.
- Знаеш ли кой е?
- Ти не се ли сещаш? - погледна го изненадано кметът.
- Не.
- Милко Димитров Милков - уверено изрече Вампора.
- Айде бе! - отпусна се назад Максим Балабана. - Не го ли виждаш колко е страхлив?
- Ами ако го прави нарочно? Играе си с нас, за да ни заблуди!