- Прав си - бързо се съгласи горският. - Всичко започна от неговото идване в село.
- В същия ден Коко катастрофира, после другите...
- Но нямаме доказателства.
- Ще открием - закани се кметът.
- Да кажем на полицаите, а?
- Няма как да стане!
- Нали нищо не сме направили?
- Трийсет години сме мълчали, няма сега да си отваряме устата... За резил ще станем!
- По-добре да сме живи, а?
- Какъв живот в затвора! - ядоса се кметът. - Ти по-добре мисли как да докажем, че пришълецът е убиец!
- Милко не ми прилича много на оня... - поклати глава Балабана.
- Човек се променя през годините... - изрече Вампора. Замисли се и продължи: - Тогава да е бил около двайсетинагодишен. Още необлизан...
- Тъкмо се беше върнал от казармата - сети се горският.
- Е, годините пасват! Виж му егенето на Милко Димитров Милков. - Кметът навря в лицето на приятеля си данните, които преписа от личната карта на новия овчар.
- Но защо е чакал трийсет години?
- Не знам.
- Да чака една, две, десет години... Ама трийсет?
- У лудия не търси разум! - отсече Вампора. - Да вървим!
- Къде в тая жега? - изпъшка горският.
- Да отарашим Прокълнатата къща!
- Да изчакаме полицаите, а?
- И какво ще им кажем? - наежи се кметът. - Пришълецът е убиец.
- Ще ни се изсмеят - съгласи се Балабана. - Ще ни нарекат изкукали старци!
- Нали това ти казвам? Затова трябва да открием някакво доказателство!
- Какво ще търсим?
- Откъде да знам! - изръмжа кметът и сърдито добави:
- И все още не сме старци!
Двамата се надигнаха и тръгнаха по улицата. Крадешком се оглеждаха, здраво стиснали ремъка на пушките си. Не искаха да признаят дори и пред себе си, че се страхуват за живота си.
Когато минаха покрай стобора на леля Бенда, кучето й ги усети, но възрастната жена не излезе пред портата. Явно не беше вкъщи.
- Добре се е устроил пришълецът! - изненада се горският, когато спряха пред Прокълната къща.
- Сякаш ще векува в Кралево - съгласи се Вампора и бързо допълни: - Няма как да стане!
Целият двор бе изчистен от подивелите храсти, шахматно бяха наредени няколко пчелни кошера, счупените прозорци на къщата бяха подменени. Под сянката на една джанка бе паркирана ладата на Милко. В онази нощ, когато нахлуха тук, не бяха отчели докрай промените.
- Да влизаме - нареди кметът.
Отвориха вратата на къщата и изчакаха малко, докато привикнат със сумрака в коридора. Прокълнатата къща имаше само две стаи с коридор, който завършваше с огромен стенен гардероб на отсрещната стена. Нямаше и мазе.
- Не е заключено - изненада се Максим Балабана.
- Леля Бенда му е обяснила, че тук няма крадци.
- А може би няма какво да крие - отвърна горският, който влезе в стаята отдясно, където се намираше кухнята.
Вампора влезе в противоположната стая. Огледа мизерната обстановка - единично легло, нощно шкафче и стол. Не виждаше какво може да се скрие тук. Застана на прага, огледа се отново и не се сдържа. С две крачки се върна назад и надигна покривалото, за да види какво има под леглото. Изкрещя възбудено:
- Балабане, идвай!
Горският се показа разтревожен на вратата.
- Какво става?
- Намерих доказателството! - тържествено изрече Вампора.
77
Този път двата полицейски автомобила минаха по горния път, където покрай боровата гора се намираше къщата на Глухата Марина. Мишената нарочно не се обади на кралевския кмет. Оставиха експертите от криминалистичната лаборатория да ги чакат в края на същата улица, откъдето започваше боровата гора. При необходимост щяха да ги повикат.
Когато влязоха в двора, две бабички се шмугнаха бързо покрай тях, без да поздравят, и излязоха на улицата.
- Разбягаха се като хлебарки - промърмори Мишената.
- Трябват ли ти? - огледа се наоколо Радо.
- Може да са селските клюкарки - предположи комисарят.
- В това село или всички знаят всичко, или никой нищо не знае - направи извод младият полицай.
- Бързо ги опозна! - потупа го по рамото комисарят.
- Добър учител имам!
- Ти да не си станал натегач? - Мишената подозрително го изгледа.
- Казах ти, че съм искрен.
- Остани си такъв! Достатъчно дълги езици има в службата!
- Клюкарки ли?
- Не, имам предвид онези, дето лижат задниците на началниците! - Мишената се завъртя и недоволно изсумтя. - Никой ли няма тук?
- А червен килим да ти постелят?
- Ей, юнако - обърна се комисарят към партньора си, - да си искрен е едно, а да си нахален - друго!
Отвътре излезе баба Бенда и само с жест ги покани да влязат. Двамата полицаи я последваха. Стаята бе просторна, но заради малките прозорци с метални решетки изглеждаше сумрачна. От двете страни имаше врати, вероятно към другите помещения на къщата. Миришеше на билки. До масата седеше Глухата Марина, която не реагира на появата им.