- От вчера е така - прошепна баба Бенда.
- Разбирам - също шепнешком отвърна комисарят. - Ние ще огледаме тук.
- Както искате - отвърна възрастната жена и посочи лявата врата. - Това е стаята на Стела.
Двамата полицаи влязоха вътре, а баба Бенда остана на вратата, за да може да наглежда Глухата Марина.
- Много е красиво - прошепна Радо.
- Съгласен съм.
- Къщата е на повече от двеста години - обади се баба Бенда.
Таванът и подът бяха от дървени дъски, а едната стена бе покрита от долапи, украсени с резбовани цветя. Имаше стар скрин, стол, легло. Проскърцването на пода напомняше на плахи въздишки по изгубена младост. Полицаите надзърнаха навсякъде, но нищо не спря вниманието им.
- Къде са конете? - попита Мишената.
- Като излезете от къщата, завийте наляво - упъти ги баба Бенда.
Когато отвориха вратата на конюшнята, двата коня тревожно изцвилиха.
- Усещат липсата на стопанката си - отбеляза Радо.
- Не знам дали някой се грижи сега за тях... - Мишената надникна през преградата. - Юнако, дори вода нямат.
- Да не искаш да ги заведа на водопой? - дръпна се назад младият мъж.
- Не. Напълни две кофи вода - нареди шефът му.
- А да изрина фашкиите? - Радо гнусливо сбърчи нос.
- Добро дело е, юнако - кротко изрече Донов и добави: - Аз ще огледам наоколо.
Радо се поколеба, видя двете кофи и излезе отново на двора, за да търси чешмата. Погледът на Мишената се плъзна из помещението. Отбеляза конските седла, прилежно закачени на стената, а после съзря трите големи зелени ябълки над аптечката. Не пасваха на обстановката. Отбеляза си наум, сложи си ръкавиците и отвори вратичките на аптечката.
Радо се върна запъхтян, направо през преградата остави кофите с вода на конете.
- Изтървах ли нещо?
- Не е нещо, което ще избяга - отговори Мишената. - Погледни! - Той посочи с ръка към аптечката.
- Ябълки „Баба Смит“ - изрече бързо момчето. - Кисели са.
- Само за ядене мислиш! - ядоса се комисарят.
- Това ми показваш! - обиди се Радо.
- Но не видя лекарствата!
- Тези, които търсим ли са?
- Позна. Викай експертите!
- Господин комисар! - обади се силен глас откъм двора. - Къде си?
- Вампора - скръцна със зъби Мишената. - Няма отърване от него!
- Може да е важно.
- Дано не е нов труп!
Двамата полицаи излязоха навън, завиха зад къщата и за малко да се сблъскат с Вампора и Бабалана.
- Тъкмо щях да ти звъня! - възбудено извика кралевският кмет. - Балабане, дай!
Горският подаде на Мишената пушка, увита в старо яке.
- Пушката на Стела - тържествено заяви Велизар Вампора.
- Остава да хванете убиеца!
- Знаете ли кой е? - бързо попита комисарят.
- Да - отговориха едновременно двамата кралевци.
78
Луната се бе закачила на върха на ореха и потрепваше с порива на листата. Не виждаше усмивката й, но бе сигурен, че ще го съпроводи до Калето. Представи си преплетени тела, обвити в лунно сияние. Възбуди се веднага.
Траян сведе поглед към екрана, поколеба се, но изключи лаптопа и излезе на двора. Седна под лозницата и запали цигара.
- Не спиш ли, чедо? - чу тихия глас на баба си.
Не беше усетил кога е излязла.
- Не ми се спи - отговори й бързо той. - След малко ще изляза...
- Къде? - прошепна възрастната жена и неволно притисна ръце до гърдите си.
- По любов, бабче - ухили се той.
- Внимавай! - отпусна се тя. - Адриан Мазачо има точен мерник.
- Не ми пука от него!
Беше искрен. Но не можеше да сподели с баба си чия покана за секс по пълнолуние е получил. Той стана и несръчно прегърна възрастната жена. После прошепна в ухото й:
- Искаш ли да ми кажеш тайната?
- Не сега, чедо - бързо изрече баба Бенда. - На любовна среща отиваш.
- Права си - съгласи се той. - Тръгвам! Стискай ми палци!
- По пълнолуние всички полудяват - усмихна се старицата.
- И ти ли, бабче?
- Забравих аз какво е пълнолуние - с тъга изрече баба Бенда.
Но Траян вече беше до външната врата и не я чу. Възрастната жена го проследи до края на улицата и едва тогава се прибра вътре. Отива към чешмата на Елия, помисли си тя.
Позна. Траян тъкмо мина покрай старата чешма, когато иззад нея излезе Емилия. Бе облечена в дълга бяла рокля.
- Много си нетърпелива - засмя се Траян. - И прекрасна - допълни той, като направи опит да плъзне ръка по гърдите й.