- По време на пожара ли се изгори?
- Преди него - невъзмутимо отговори младежът.
- Къде се изгори?
- На една свещ.
- Баба Бенда няма ли електричество? - ехидно попита кметът.
- Не е твоя работа! - троснато изрече Траян и си тръгна.
- Аз съм властта в това село! - изкрещя подире му Вампора, а после тихо промълви: - Къде пропадна, Балабане?
81
Милко нямаше телефон и сега не знаеше какво да прави. Ако изтича до селото, човекът може да издъхне. А ако отмине, още една душа щеше да тежи на съвестта му.
Тази вечер той отдалеч видя двамата едри мъже, които го причакваха пред дома му Преди Вампора да го съзре, Милко инстинктивно се метна към първия храст. Изчака известно време, но двамата с пушките не си тръгнаха. Пак ще ме вкарат в затвора, помисли си той. В стомаха му се намести буца лед, която започна да нараства, докато вледени тялото му. Ако се предадеше доброволно... Не сега! Той разтри краката си, за да прогони леда от тях. После се изправи и тръгна из Балкана.
Поне една нощ да прекара свободен под звездите... Мина покрай Темното езеро, после изкачи Еленица и се спусна към Водопада. Там полегна върху огромен камък, а погледът му не се откъсна от небето. Луната бе в силата си и му пречеше да съзерцава звездите. После отново тръгна.
Неусетно стигна Калето. Тук ще пренощувам, помисли си той. Чу шум и приклекна зад близкия храст. На лунната светлина видя жена в бяло. Самодива, помисли си Милко. После откъм Калето съзря огромна сянка. Балабана, изтръпна той. И тук ли го намериха? След малко висока фигура излезе от другата страна на зида. Внукът на баба Бенда, разпозна го веднага. Траян се изгуби някъде.
Милко тъкмо да хукне, когато чу шум от свличащи се камъни откъм Калето. Сянката на Балабана се изгуби в основата на зида. Стената се срути върху горския, бе първата му мисъл.
Инстинктивно Милко тръгна по посока на шума. Включи джобното си фенерче, за да осветява пътя си.
Откри бързо Балабана. Бе паднал по очи до каменната стена. Виждаха се само краката му. Камъни от различна големина покриваха глава и гърба на горския. Мъртъв е, помисли си Милко и започна бавно да отстъпва назад. Тогава чу глух стон изпод камъните. Приклекна и започна бързо да маха камъните, изсипали се върху Балабана. Наведе се и чу учестеното дишане на ранения. Опипа главата му и усети кръв по ръцете си. Съблече ризата си и затисна с нея раната.
Седна до ранения и обхвана с две ръце главата си. Не знаеше какво още да направи. Да бяга до селото, или да отмине... Тогава чу мелодията на телефон. Пребърка ранения, извади телефона, натисна копчето и каза:
- Милко Димитров Милков се обажда.
- Къде е Балабана? - изкрещя в ухото му Вампора.
- При мен - прошепна Милко и допълни: - Той умира...
- С голи ръце ще те убия този път! - извика отново кметът.
- Добре - отговори кротко Милко. - Но извикай помощ.
- Къде?
- На Калето.
82
- Ставай! - изкрещя някой в ухото му.
- Спи ми се - отвърна Траян и се обърна към стената.
- Стани, чедо - чу той благия глас на баба си, но не успя да отлепи клепачи. - Вампора има нужда от помощ.
- Спи ми се.
- Лельо Бендо, дай ми студена вода! Ще го полея и ще се разсъни!
- Не! - изкрещя неочаквано Траян и скочи. - Не искам да ме заливаш! Току-що се къпах!
- Да вървим! - нареди Вампора.
- Къде?
- На Калето.
- Пак ли? - изпъшка младежът.
- Защо пак? - озадачи се кметът.
- Обърках се - бързо отговори Траян, но не уцели крачола си и заподскача из стаята. - Защо ще ходим на Калето?
- Балабана умира - мрачно изговори кметът.
- Какво е станало?
- Не знам - отвърна Вампора и излезе навън.
- А ако убиецът ни чака там? - последва го Траян, но попита шепнешком, за да не плаши баба си.
- Трябва да отида.
- Кой ти се обади?
- Милко.
- Този убиец? - изуми се Траян.
- И ти мислиш, че е убиец - поклати глава Вампора.
- Не мисля. Знам, че е убиец - твърдо каза младият мъж. - А ти защо му вярваш?
- Трябва да спася Балабана.
- Ако не загинем и двамата.
- Тримата. Докторът ще дойде с нас.
Оставиха линейката до чешмата на Елия, а после тримата мълчешком продължиха към Калето. Вампора и Траян държаха носилката от линейката. Отдалеч забелязаха светлината от фенера и се насочиха натам. Милко възбудено извика:
- Още е жив! По- бързо!
- Докторе, по-бързо! - извика и Вампора.
Доктор Дарев се наведе, прегледа бързо ранения и каза:
- Първо да го пренесем до линейката.