- Ами раната на главата му? - обади се плахо Милко.
- Там ще мога да го огледам по-добре - отвърна фелдшерът. - И да окажа необходимата помощ.
- Ти мълчи! Да не разбираш колкото доктора, а? - изрепчи се Вампора на пришълеца.
Четиримата мъже с усилия преместиха тялото на Балабана върху носилката. Занесоха го с две почивки до линейката. Вампора щеше да кара и нареди на Милко да седне отпред. При ранения се качиха докторът и Траян. Бавно потеглиха. Докторът внимателно почисти раната на главата.
- Ще се оправи ли? - попита Траян, който внимателно следеше действията на фелдшера.
- Ако няма мозъчно-черепна травма - отговори доктор Дарев. - Предполагам, че има и пукнати ребра... - Погледна към Траян и допълни. - По дишането се разбира.
Траян само кимна и се отпусна назад. Преди да затвори очи, една странна мисъл прелетя през съзнанието му. Сигурно съм луд, бе последното, което помисли, преди да тръгне на разходка из Спящото царство.
Линейката подмина Кралево и продължи по пътя за града.
83
- Днес не ти спори копането! - обади се Вампора.
- Спал съм само три часа - отвърна Траян и изхвърли нова пръст.
- А кой хърка в линейката? - подсмихна се кметът. - Аз едва придремах и часовникът звънна.
Бяха се прибрали от града към четири сутринта. Изчакаха, докато лекарите им съобщиха, че няма опасност за живота на Максим Балабана, и потеглиха към Балкана.
- Да бяхме взели и Милко... - предложи Траян.
- Не искам да се мотае около мен - изръмжа Вампора. - А и трябва да изкара стадото...
- За колко часа е погребението на господин Бончев?
- Когато изкопаем гроба... - начумери се отново Вампора и въздъхна.
- И гробокопач станах в това село... - задъхано изрече младежът, погледна намръщения кмет и допълни: - На доброволни начала.
- Доброзорни се казва.
- Няма да споря - съгласи се Траян. Подпря се на лопатата, поколеба са за миг, преди да сподели мисълта си гласно: - Казах ли ти, че някой е ровил в гроба на Коко Хлопката?
- Какво? - изуми се Вампора и дори спря да копае.
- Ела да ти покажа...
Двамата тръгнаха към гроба на Коко Хлопката. Вампора опипа пръстта, поиздърпа няколко стръка цветя и ги подреди отгоре.
- Кой е го е сторил? - замисли се той.
- Не знам, но е било предишната нощ - отвърна Траян.
- Коя нощ? - не го разбра кметът.
- Преди ние да ровичкаме Прокълнатия гроб.
- Но тогава... - замисли се кметът - намерихме Щурата Стела под Пеещата круша.
- Може тя да е копала - предположи младият мъж.
- Стела е - уверено изрече Вампора. - Даже настояваше да го направим...
- Но какво е търсила?
- Не вярваше, че Коко Хлопката е мъртъв.
- Защо?
- Обичаше го от малка, познаваше дяволиите му...
- Не е ли била на погребението му?
- Закрит ковчег... Катастрофа...
- Сега разбирам... Не може да приеме, че любимият й е мъртъв.
- Не е само заради това...
- А защо тогава е мислила, че Коко е жив?
- Разни щуротии станаха из селото - смутолеви Вампора.
- Като светещите дини?
- И други такива... - махна с ръка кметът. - Дай да копаем!
- Чакай! - извика Траян. - Погледни към Прокълнатия гроб!
- Пак има яйце...
- А знаеш ли какво символизира яйцето?
- Бончо Гладиатора знаеше... - спомни си Вампора. - Каза, че било космическото яйце.
- Според древните митологии Вселената произлиза от Космическото яйце. То е символ на тайната на живота, сътворението и възкресението...
- А пише ли някъде защо се слага яйце върху гроб?
- За да се попречи на мъртвия да вампиряса - отговори Траян.
- Подиграваш ли ми се? - наежи се Вампора.
- Говоря сериозно - продължи историкът. - В Древен Египет и Елада яйцето е съпътстващ атрибут в погребалните обичаи... Но не помня как точно са използвали яйцата... Има ли врачки в Кралево? - неочаквано се сети той.
- Откъде ти хрумна?
- В Древен Рим гадаели на яйце. Слагала бременната римлянка оплодено яйце в скута си и ако се роди петленце, значи жената ще има момченце...
- Че как са познавали от току-що пръкнало се пиле?
- Не мога да ти отговоря. При християните... Знаеш за писаните яйца по Великден...
- Остава и това да не знам! - отвърна Вампора. Помълча малко и допълни. - Но Бончо всичко свързваше с траките...
- При тях яйцето отразява орфическия мит за Сътворението. Светът е породен от свещения брак на Слънчевото божество с Великата богиня майка - Земята. Нарича се хиерогамия...
- Стига, стига! Копай! - върна го на земята Вампора. - После ще приказваме!
- Да не би в Прокълнатия гроб да сте заровили майка и син? - неочаквано попита Траян.